ПИЕСА ЗА УМИРАНЕ

 

previous arrow
next arrow

текст: Ани Васева, Боян Манчев (с включени фрагменти от Лотреамон)
режисьор: Ани Васева
драматург: Боян Манчев
художник: Аглика Терзиева
фотография и графичен дизайн: Иван Дончев
музика: Яна Манчева
тонрежисьор: Добромир Христосков

С участието на: Вяра Коларова (после – Екатерина Стоянова/Галя Костадинова), Леонид Йовчев и Петър Генков
и гласовете на Валентин Ганев и Екатерина Стоянова



Премиера - ноември 2010, the fridge, София

ПИЕСА ЗА УМИРАНЕ сблъсква макабрената романтическа метафизика, черната комедия и политическата сатира. Спектакъл, който се движи между невъзможността на смъртта да се състои и нейната апокалиптична прекомерност.


ПИЕСА ЗА УМИРАНЕ е и пиеса за актьорите: пиеса за маскарада на театралния ад; пиеса за предела на сцената. Там, където пиесата умира, за да остане само паноптикума на синтетичните чудовища.

„Ние, които искахме справедливост, днес знаем: нашето желание ни опустоши. Тялото ни излезе от ставите, органите ни излязоха от релсите, ние знаем във всяка клетка от тялото си: ние сме мъртви. ”

* * *

„Става дума за театър, търсещ възможностите да работи с образите, тялото и представите на човека за себе си и обществото извън познатия театрален режим на представянето, но и отграничавайки се от съпротивите към него в театъра от 70-те и 80-те. (…) Работата на Ани Васева и Боян Манчев е включване на българската среда в този процес и то по един оригинален начин, в активна дискусия със съществуващите имена на европейската сцена.“ 

Виолета Дечева, в-к. „Култура“ 


„...театрално събитие – такова, което продава няколко представления напред, за което се носят слухове от уста на уста, което разширява границите...” „ …спектакъл с феноменални актьорски постижения, който идва като приятна алтернатива на статуквото с оригиналните режисьорски решения и интересни драматургични ходове.”
Елена Пенева, Capital Light

„Обратно на Витгенщайновия отказ от говорене за нещата, за които трябва да се мълчи, „Пиеса за умиране” е събитие на българската сцена, за което трябва да се говори. Защото говоренето отвоюва пространства от забравата и безразличието. Особено когато адресатът е от такова естество, че мнозина от гласовитите рупори на добрия вкус и витии на претенциозния интелектуализъм пренебрежително го отричат с мълчание.”
Николай Колев, предаване Библиотеката на БНТ

“…актьорите Вяра Коларова, Леонид Йовчев и Петър Генков се справят брилянтно в тоталната си себеотдаденост...”  „В представлението струи хумор, който се генерира в абсурдността на прекаляването. Напомня зловещо, цинично и измамно „няма нищо страшно” на убиеца преди да сведе жертвата си до състояние на умиране – преди да се разделим окончателно с идеята за излаза.”
Мира Мариянова, Литературен вестник

“Ако това е пиеса за тялото, тя разбива лесните и предвидими опити за анулиране на репрезентацията. На виталистичните митове се присмива, като им противопоставя не друго, а инфантилния ексцесивен опит – радикален, истински и преди всичко детски, спонтанен. Противопоставя им още и образа на ексцесивността като клише, като продукт, като крайна редукция на смисъла.”
Моника Вакарелова, Литературен вестник

* * *

Представлението е осъществено от Метеор, в сътрудничество с the fridge, с финансовата помощ на Министерство на Културата на България и със съдействието на Ина Вълчанова, Георги Коларов, Иван Терзиев.