DESORGANISATION.ORG


A DYING PLAY ПИЕСА ЗА УМИРАНЕ

A DYING PLAY
A DYING PLAY
A DYING PLAY
A DYING PLAY
A DYING PLAY
A DYING PLAY
A DYING PLAY
A DYING PLAY
A DYING PLAY
A DYING PLAY
A DYING PLAY

10/15


premiere-
THE FRIDGE-
2010, Nov-

text: Ani Vaseva, Boyan Manchev (and fragments by Lautreamont)
director: Ani Vaseva
dramaturge: Boyan Manchev
stage design: Aglika Terzieva
light: Rumen Nikolov
photography and graphic design: Ivan Donchev
music: Yana Mancheva
sound engineer: Dobromir Hristoskov
with: Galya Kostadinova, Leonid Yovchev, Petar Genkov and the voices of Valentin Ganev and Ekaterina Stoyanova


A DYING PLAY operates in the space between macabre romantic metaphysics, black comedy and political satire, while parodying the conventional theatre forms in a spectacle that oscillates between the impossibility of death and its apocalyptic excess. A DYING PLAY is also a play about the actors: a play about the masquerade of the theatre hell; a play about the limits of the stage. Where the play dies and only the panopticon of the synthetic monsters remains.

“We, who wanted justice, we know today: our desire have devastated us. Our body is out of joints, our organs are off the rails, we know in every cell of our body: we are dead”.

The performance is realized with the financial help of Ministry of Culture and the assistance of Elena Dimitrova, Ina Vulchanova, Georgi Kolarov, Ivan Terziev.
текст: Ани Васева, Боян Манчев (с включени фрагменти от Лотреамон)
режисьор: Ани Васева
драматург: Боян Манчев
художник: Аглика Терзиева
осветление: Румен Николов
фотография и графичен дизайн: Иван Дончев
музика: Яна Манчева
тонрежисьор: Добромир Христосков
с участието на: Галя Костадинова, Леонид Йовчев, Петър Генков и гласовете на Валентин Ганев и Екатерина Стоянова


ПИЕСА ЗА УМИРАНЕ сблъсква макабрената романтическа метафизика, черната комедия и политическата сатира. Спектакъл, който се движи между невъзможността на смъртта да се състои и нейната апокалиптична прекомерност. ПИЕСА ЗА УМИРАНЕ е и пиеса за актьорите: пиеса за маскарада на театралния ад; пиеса за предела на сцената. Там, където пиесата умира, за да остане само паноптикума на синтетичните чудовища.

„Ние, които искахме справедливост, днес знаем: нашето желание ни опустоши. Тялото ни излезе от ставите, органите ни излязоха от релсите, ние знаем във всяка клетка от тялото си: ние сме мъртви. ”

Представлението е осъществено с финансовата помощ на Министерство на Културата на България. и със съдействието на Елена Димитрова, Ина Вълчанова, Георги Коларов, Иван Терзиев.

Press & Links Отзиви & Линкове

A DYING PLAY

This is a kind of theatre that seeks possibilities to work with the images, the body and the concept people have about themselves and the society outside the familiar theatrical regime of representation (…) The work of Ani Vaseva and Boyan Manchev includes the Bulgarian field in this process in a very original way, in active discussion with the existing names of the European stage.
Violeta Decheva, Kultura newspaper

… theatre event that sells few performances in advance and about which rumors go around… … spectacle with phenomenal acting achievements, coming as a pleasant alternative to the status-quo with its original directing inventions and interesting dramaturgic developments
Elena Peneva, Capital Light

On the contrary of Wittgenstein’s refusal of speaking about the things, about which one should remain silent, A Dying Play is an event on the Bulgarian stage that should be talked about. Because the talking conquers back the spaces from the forgetfulness and the indifference.
Nikolay Kolev, “Bibliotekata” TV magazine on the National TV

… the actors Ekaterina Stoyanova, Leonid Yovchev and Petar Genkov are brilliant in their total self-giving... The performance is full with sense of humor, generated in the absurdity of excess. It reminds the sinister, cynical and deceitful “everything will be alright” the murderer whispers before compelling his victim to the state of dying – before we let finally go of the idea of exit
Miroslava Marianova, Literaturen Vestnik newspaper

If this is a play about the body, then it breaks the easy and predictable attempts of cancelation of the representation. It laughs at the vitalist myths by opposing them nothing else but the infantile excessive experience – radical, true and above all childish, spontaneous. It opposes them also the image of the excessivity as cliché, as product, as extreme reduction of the sense.
Monika Vakarelova, Literaturen Vestnik newspaper

Links

Article by Sabina Vassileva for SEGA newspaper
ПИЕСА ЗА УМИРАНЕ

„Става дума за театър, търсещ възможностите да работи с образите, тялото и представите на човека за себе си и обществото извън познатия театрален режим на представянето, но и отграничавайки се от съпротивите към него в театъра от 70-те и 80-те. (…) Работата на Ани Васева и Боян Манчев е включване на българската среда в този процес и то по един оригинален начин, в активна дискусия със съществуващите имена на европейската сцена.“
Виолета Дечева, в-к. „Култура“

„... театрално събитие – такова, което продава няколко представления напред, за което се носят слухове от уста на уста, което разширява границите ...” „ … спектакъл с феноменални актьорски постижения, който идва като приятна алтернатива на статуквото с оригиналните режисьорски решения и интересни драматургични ходове.”
Елена Пенева, Capital Light

„Обратно на Витгенщайновия отказ от говорене за нещата, за които трябва да се мълчи, „Пиеса за умиране” е събитие на българската сцена, за което трябва да се говори. Защото говоренето отвоюва пространства от забравата и безразличието. Особено когато адресатът е от такова естество, че мнозина от гласовитите рупори на добрия вкус и витии на претенциозния интелектуализъм пренебрежително го отричат с мълчание.”
Николай Колев, предаване Библиотеката на БНТ

“… актьорите Вяра Коларова, Леонид Йовчев и Петър Генков се справят брилянтно в тоталната си себеотдаденост ...” „В представлението струи хумор, който се генерира в абсурдността на прекаляването. Напомня зловещо, цинично и измамно „няма нищо страшно” на убиеца преди да сведе жертвата си до състояние на умиране – преди да се разделим окончателно с идеята за излаза.”
Мира Мариянова, Литературен вестник

“Ако това е пиеса за тялото, тя разбива лесните и предвидими опити за анулиране на репрезентацията. На виталистичните митове се присмива, като им противопоставя не друго, а инфантилния ексцесивен опит – радикален, истински и преди всичко детски, спонтанен. Противопоставя им още и образа на ексцесивността като клише, като продукт, като крайна редукция на смисъла.”
Моника Вакарелова, Литературен вестник

Линкове

Статия от Сабина Василева за вестник СЕГА