DESORGANISATION.ORG


LOVECRAFT ЛЪВКРАФТ

LOVECRAFT
LOVECRAFT
LOVECRAFT
LOVECRAFT

1/15


Премиера: 30 ноември 2016

Lecture-performance
about Howard Philips Lovectaft

director, author of text and music: Ani Vaseva
design: Stefan Donchev
with: Leonid Yovchev and Galya Kostadinova
and the voices of Boyan Manchev
and Tsvetan Tsvetanov
photos: Georgi Dimitrov and Teodora Bambikova

The performance is realized by Metheor with the support of Cinema House and Ministry of Culture in Bulgaria.




Upcoming

H.P.Lovecraft is strange, remarkable figure in literary history. Although he dies almost completely unknown and in poverty, his work has immense influence on the horror genre in literature, cinema, music and pop culture. Besides the hundreds of movies, books, music albums dedicated to motives from his oeuvres, there also exist well known pop references inspired by Lovecraft’s stories (the most popular of them probably being Arkham Asylum from DC comics iniverse). The Apocalyptic Lovecraftian cosmos contains bottomless dark abysses with five dimensions, where Cyclopean cities with unimaginable geometry are inhabited by eldritch, fascinating figures. In this super-natural, super-organized world alien creatures – half-plants, half-mollusks, half-mammals roam the vast Mountains of Madness.

The formless is frightening – that what has many forms; that what is indiscernible and indefinable. But in Lovecraft, paradoxically, the scary is also likeable. In this essential for Lovecraft tension the team of the performance finds the starting point for its research.

The performance is also a lecture, as it experiments both theoretically and practically with notions from the Lovcraftian universe, with facts from his biography and his literature. The popular today genre of lecture performance is questioned, as well asits pretention for immediate, un-representative approach toward the material. Can we give a lecture, provide information and reflection without giving up the dynamics of the form, the despair, darkness and explosions of imagination, born from Lovecraft’s texts?

* * *

Lovecraft writes about returning to the house of childhood – old, decaying, suffocatingly embowered in ivy. The yearning for the slow disintegration beauty of the left to the natural course of time matter is what has drawn us to Lovecraft. Yes, of course, also the monsters, and the terror from the unknown, the unimaginable, the formless. But in them there is love for all that exceeds the banal, always renewing, tediously fertile daily grind of the brutally surviving, praising the possibility always preferred over the impossibility, world. We choose the impossible. We want to find the oasis of decay.
представление-лекция
за Хауърд Филипс Лъвкрафт

текст, режисура и музика: Ани Васева
художник: Стефан Дончев
с участието на Леонид Йовчев
и Галя Костадинова
и гласовете на Боян Манчев
и Цветан Цветанов
фотография: Георги Димитров

Спектакълът е осъществен от Метеор, със съдействието на Дом на киното и Министерство на културата в България.




Предстоящи

Х.П. Лъвкрафт е странна, забележителна фигура в литературната история. Въпреки че приживе остава почти напълно неизвестен и умира в бедност, неговите произведения имат огромно влияние върху horror жанра в литературата, киното, музиката и поп културата. Освен стотиците филми, книги, музикални албуми, посветени на сюжети от неговото творчество, или инспирарни от него, съществуват и всеизвестни поп референции, отново произхождащи от разказите на Лъвкрафт (най-известната от тях може би е лудницата Аркам от вселената на DC comics).

Апокалиптичният космос на Лъвкрафт съдържа бездънни мрачни пространства с пет измерения, в които чудовищни извънземни градове с невъобразима геометрия са населявани от зловещи, фасциниращи фигури. В този свръх-естествен, свръх-организиран свят извънземни създания - полу-растения, полу-мекотели, полу-бозайници - бродят из обширните Планини на Лудостта. Безформеното е плащещо – това, което има множество форми; това, което е неразграничимо и неопределимо. Но при Лъвкрафт, парадоксално, страшното предизвиква и симпатия. В това същностното за Лъвкрафт напрежение между заплашително и приятно, обсценно и спокойно, жизнено и разлагащо се, екипът на спектакъла открива опорната точка, от която се оттласква в своя изследователски път. Представлението е и лекция, тъй като експериментира едновременно теоретически и практически с понятия от лъвкрафтовата вселена, с фактология от биографията и литературата му. Поставя се под въпрос популярния днес жанр на lecture performance и неговата претенция за неопосредстван, „нерепрезентативен“ подход към материала. Можем ли да изнесем лекция, да предоставим информация и рефлексия, без обаче да се откажем от динамиката на формата, от отчаянието, мрака и експлозиите на фантазията, породени от творчеството на Лъвкрафт?

* * *

Лъвкрафт пише за завръщане в къщата на детството – стара, потънала в разпад, сред завземаща я мрачна зеленина. Копнежът по красотата на бавното разложение на подложената на естествения ход на времето материя е това, което ни привлече към Лъвкрафт. Да, разбира се, и чудовищата, и страхът от непознатото, непредставимото, безформеното. Но в тях се съдържа любов към всичко онова, което надскача баналната, вечно обновяваща се, досадно фертилна ежедневност на брутално оцеляващия както може, възхваляващ възможността, винаги предпочетена пред невъзможността, свят. Ние избираме невъзможното.

Искаме да намерим оазиса на разпада.