DESORGANISATION.ORG


MALDOROR МАЛДОРОР

MALDOROR
MALDOROR
MALDOROR
MALDOROR
MALDOROR
MALDOROR

3/15


Премиера: 28 септември 2015

Based on Les Chants de Maldoror
by Comte de Lautréamont,
translated to Bulgarian by Stephen Getchev.
stage version of the text:
Ani Vaseva
director: Ani Vaseva
theory: Boyan Manchev
graphic design: Georgi Sharov
photography: Boriana Pandova

with: Leonid Yovchev

The performance is realised with the kind assistance of Institut Français de Bulgarie, Etud gallery and Galina Borissova.



Upcoming

Les Chants de Maldoror, the legendary for the last centuries avant-gardes oeuvre, published in 1896 under the penname Comte de Lautréamont by the enigmatic Isidore Ducasse (a year prior to his death at twenty-four years of age) and re-discovered half a century later by the surrealists, is one of the secret and apparent obsessions of Metheor since the beginning of the existence of the group.

The macabre hallucinations of Lautréamont are not only haunted by inherited from the Romantic repertoire ghosts – dark heroes, strange creatures, hybrid monsters, rampant elements – but they also introduce a new idea of poetic language, tensed between authenticity and artificiality, truthfulness and irony. Thus Lautréamont opens the horizon of a world with endless potentiality (of imagination), in order to close it just a few months later with the corrosive auto-parody of Poésies.

This new form of poetic language and its dramatic potential are of specific interest to Metheor. That is why Maldoror is a performance, focused in the first place on the text: performance, based on constant and exhaustive work on the grammar of movement and the vocal score, in order to embody Lautréamont’s anxious fantasies, transforming them into contemporary theatre.

Thus, continuing the experiments of the explored by the group genre of theatre oratiro, Metheor aims to experience the possibilities of a literary or poetic theatre, opposed both to the poetic reading and the stage adaptation. Through the physical and technical mobilization of the text-material the literary theatre attempts to actualize the potentiality of literary fiction language on the same level as the transformed intensity, strived at by the last century theatre oppositely through overcoming language, narration and representation.

Poetical theatre beyond the machinery of conflict, catastrophe and catharsis.

The nightmarish world of Maldoror as upside-down world of pleasure.
Monsters are accomplished desires.












“The work of theatre group Metheor is experiment on establishing, re-establishing and suspending the borders of theatre.”

Bogdana Pascaleva, Literary newspaper



“Once again I left the theatre as if without a skull. Sounds strange, but I feel exactly like this after Ani Vaseva’s performances. Like somebody has opened my head with scalpel and left my brain pulsating in the fresh air. This is the point – to go beyond the human.”

Alisa Clementine in alisaclementine.com


“Expressive, radical and aggressive, the solo performance Maldoror provokes not only curiosity, but also admiration to the actor’s super-capacity of interpretation.”

Elena Angelova in въпреки.com


“… difficult task lays before Leonid Yovchev and Ani Vaseva. Here only the vast experience, natural talent and hard work enable the envisioning of Lautréamont’s peculiar world…”

Stoyan Gabrovski in lovetheatre.com


"Exceptional performance of Leonid Yovchev, between hallucination and reality"

Patricia Nikolova, Sofia Live
по „Песните на Малдорор”
от Лотреамон,
в превод на Стефан Гечев
сценична версия: Ани Васева
режисьор: Ани Васева
теория: Боян Манчев
графичен дизайн: Георги Шаров
фотография: Боряна Пандова

моноспектакъл на Леонид Йовчев

Спектакълът е осъществен с любезното съдействие на Френски институт, София, галерия "Етюд" и Галина Борисова.



Предстоящи

Песните на Малдорор, легендарна за авангардите от последния век творба, публикувана през 1869 под псевдонима граф дьо Лотреамон от енигматичния Изидор Дюкас (една година преди смъртта му на 24-годишна възраст) и преоткрита половин век по-късно от сюрреалистите, е измежду тайните и явни обсесии на Метеор от самото начало на съществуването на групата.

Макабрените халюцинации на Лотреамон не само са обитавани от всевъзможни наследени от романтическия репертоар призраци - мрачни герои, странни създания, хибридни чудовища, развихрили се стихии - но и въвеждат една нова идея за поетическия език, напрегнат между автентичност и изкуственост, между искреност и ирония. Така Лотреамон разтваря хоризонта на един свят на безкрайна възможност (на въображението), за да го затвори само няколко месеца по-късно с разяждащата автопародия на “Поезии”.

Тази нова форма на поетическия език, както и неговия драматически потенциал, са от особен интерес за работата на Метеор. Ето защо Малдорор е спектакъл, съсредоточен на първо място върху текста: спектакъл, основан на последователна и задълбочена работа върху граматиката на движението и вокалната партитура, за да въплъти тревожните фантазии на Лотреамон, трансформирайки ги в съвременна театрална творба.

Така, продължавайки експериментите в разработвания от групата жанр на театралната оратория, Метеор си поставя за цел да изследва възможностите на един литературен или поетически театър, противопоставен както на сценичното четене, така и на сценичната адаптация. Чрез физическата техническа мобилизация на текста-материал литературният театър се опитва да изведе потенциала на езика на литературната фикция на същото ниво на трансформативна интензивност, което театърът на миналия век се опитва да постигне, обратно, чрез преодоляването на езика, фабулата и репрезентацията.

Поетически театър отвъд машинарията на конфликта, катастрофата и катарзиса.

Кошмарният свят на Малдорор като преобърнат свят на насладата.
Чудовищата са осъществени желания.





„Работата на театралната група „Метеор“ представлява експеримент по установяване и пре-установяване границите на театъра.“

Богдана Паскалева, „Литературен вестник“


„За пореден път излизам от залата все едно без череп. Звучи странно, но точно така се чувствам винаги след спектаклите на Ани Васева. Сякаш някой е отворил главата ми със скалпел и е оставил мозъка ми да пулсира на чист въздух. Това е и смисълът – да излезеш извън човешкото.“

Алиса Клементайн в alisaclementine.com


„Експресивен като звучене, радикален и агресивен, моноспектакълът „Малдорор“ предизвиква не само любопитство, но и възхищение към актьорската свръхспособност за интерпретация.“

Елена Ангелова във въпреки.com


„… нелека задача се пада на Леонид Йовчев и режисьорката Ани Васева. Тук единствено богатият опит, природният талант и усърдната работа са фактор и позволяват да се обходи причудливия свят на автора…“

Стоян Габровски в lovetheatre.com


„Изключителен моноспектакъл на Леонид Йовчев между халюцинация и реалност“

Патриция Николова, Sofia Live