ВСИЧКОЯДЕЦЪТ

пиеса от Мирслав Христов

Премиерата на представлението Всичкоядецът е състои през ноември 2012, в the fridge, София

режисьор: Ани Васева
художник и фотограф: Георги Шаров
звук: ДатаТранспортер
с участието на: Галя Костадинова и ДатаТранспортер

ВСИЧКОЯДЕЦА: (вади от устата си зъб) Падна от устата ми зъб. Първи, втори, трети за последната седмица. Остават ми още един, два, три, за следващата. (пее) „Най-остри резци, най-бързи кътници, най-ловки мъдреци”… Мога да се храня само с крем супа от асфалт… Със сламка. (издава смучещ звук) Нефт, петрол, газ. Действат като кофеин и ми пречат на съня. Петролът помага на стомашните сокове да си вършат работата. Работят на пълни обороти. Целият организъм функционира на пълни обороти. Смила, разгражда, упоява. Изпраща сигнали до всички клетки. Всички клетки се отварят и оттам изхвърчат гълъби, политат нависоко, нависоко към висините, класациите, топ чартовете, статистиките, фондовите борси. Учехме го в часовете по механична метафизика. (изправя се и говори като учителка). “Драги ученици, ученолюбиви мои черни звездички, механичната метафизика е майка и баща на всички нас. Чрез нея вие се учите, за да постигнете бъдещ успех, или с други думи казано, да достигнете до всичкопоглъщането. Успехът, както знаете, зависи от това колко бързо усвоите спагетизацията. Сега отворете учебниците и си припомнете какво значи спагетизация. В близост до центъра на хоризонта на събитията - сферичната повърхнина, която огражда цялата маса на черната дупка, гладът на всичкоядеца става достатъчно голям, за да разкъсва атоми. Когато завършите обучението си, във вашата диплома ще е изписано – специалист по спагетизация. Затова, скъпи мои всичкоядци, бъдете послушни и се учете на механична метафизика и не забравяйте, че вашето бъдеще зависи от крепкостта на челюстта. Дъвчете внимателно и смилайте добре храната, за да бъдете винаги в час. Иване, изплюй веднага чина, мило дете, не си ли закусвало!? Не ви ли направиха от любимата ви попара от трошени камъни тая сутрин?

ВСИЧКОЯДЕЦА: Тук ли си? Бих искал да поговорим. (Тишина). Бих искал да по-го-ворим. От известно време си мисля, че трябва да по-го-ворим за нашите взаимоотношения. Мисълта ме тегли все към теб. Влачи ме…Тук ли си? Колко ли си пораснало? Много голямо стана… Ти, затова ли ме пренебрегваш?

Пее тихо френска естрадна песен. Не е любовна, по-скоро за самотата.

ВСИЧКОЯДЕЦА: (спомня си, замечтано, ръце на очите) Аз съм звезда, всички ме обожават и ласкаят. Милват ме. Подаряват ми огърлици от съзвездия. Подаряват ми цветя. Аз пея, лицето ми свети. Ставам все по-голям, голям, голям. Не мога. Не издържам. Ще се пръсна. Експлодирам. Свивам се на топка. Спуска се плътен мрак. Виждам единствено пъпната си връв, посягам към нея… Сега твоята звезда няма апетит. Ще засмучеш ли звездата? Ще я целунеш ли? Ще изчезна ли? Ще ме погълнеш ли? Или аз, такова, да си ходя?

ВСИЧКОЯДЕЦА: Събуждам се с колики. Дупки в корема. Свивам се е на топка. Нещо е заседнало е в гърлото ми. Измъчват ме спомени, мисли, усещания. Въртят се наоколо… Къде си? Няма те. Липсваш ми. Понякога ми се струва, че чувам ръмженето ти. (лае) Озлобило си се. Тук ли си? Ехо! … (като пред огледало, може да си слага грим) Трябва да поговорим. Не искаш ли да поговорим? Откога стана толкова… или винаги си било така? Трябва да поговорим, за последно, наистина… Искаш ли да ти изпея нещо? Както навремето. Както само твоята звездичка може да пее.


Пее естрадна песен. Преди това има кратка сценична пауза, през която заема съответната поза. Изглежда комично.

„Душата ми отнета е, душата ми е вечно гладна”. (покланя се и благодари подобно на естрадна певица) Благодаря. (като на интервю) За пръв път чувам тази песен, когато изяждам пъпната си връв. Облизвам пръстите си, прокарвам ги по устните. Езикът ми изтръпва. Чувам гласа и затварям очи. Възбуждам се. Гласът сякаш извира право от епицентъра на задушевното, сякаш пееш ти! Танцувам гол на дансинга, а около мен в гъстата тъмна материя блещукат малки звездни брокати. Чувствам се освободен! Няма утроба, която да ме задържа. Няма спомени. Усещане за чиста празнота. Песента свършва, отварям очи. Няма никой. По масите са сервирани чинии със задушени чакри, мариновани с карма и раболепност. Сребърните прибори проблясват самотно от двете страни на белите чинии. Никой не ръкопляска. Тъжно е, някакси. (просълзява се, все едно му подаряват цветя) Благодаря. В детството си обичах да ям цветя. Ах, обожавах да ям цветя! Когато видяха, че имам апетит, ме отведоха в училището. Аз съм в специалния клас за избухнали свръхзвезди. Дворът е разоран, блатист, пълен с ларви и глисти, но през междучасията ние си играем на небесни светила. Учителите наричат небето „Завод за звезди”. Стига да можеш да ги управляваш, можеш да създадеш цели светове. Ние си представяме, че сме създатели. Калта се просмуква през пръстите на краката ни. Една от задачите ни е да си представяме как поглъщаме части от небесната шир, за да разширим капацитета на училищния двор и да създадем нови площадки за полеви игри. Дисциплината и образованието са най-важното нещо тук. Изискванията са много високи. Има висока ограда, заключена врата, която води навън. Навън целият свят се върти около вас, казват преподавателите, които са строги, но справедливи. Върти се като грамофонна плоча, казват те, но ние все още не можем да я чуем. Чуваме само детски песни. (пее) „Ела при мен, ела при мен, ние с теб ще изядем, ела при мен, ела (цикли като плоча)…” Какво ли още ще изядем? Толкова неща изяждаме. Научаваме се да схрускваме камъните като чипс, да поглъщаме метеоритите като шоколадови бонбони, да сдъвкваме сателитите като захарен памук, да шмъркаме звезден прах за здраве. Тъпчат ни от сутрин до вечер, с прекъсване през междучасията и свободните часове за разходка. Понякога разни роднини идват с пропуски и навестяват съучениците ми. (изиграва сценка - посещение при пациент) „У, на мама гладното момченце! Поотслабнал ми се струваш! Ядеш ли редовно всичко? Не се мръщи, мама ще ти купи бели гълъби на мира като вземе заплата, да си хрускаш през свободното време. У, недей, маминото, така да се зъбиш, че е грозно!”. Изглеждат загрижени, умислени, притеснени, но по oчите им се стичат сълзи от умиление. Все пак повечето от тях плащат доста пари. За нашия клас няма такса, но понякога си мисля, че ние сме платили цената с избухването си. За жалост след избухването забравяш предишния си живот на… супернова. (замечтава се) Нищо не си спомням. При мен никой не идва. Възпитателите ми твърдят, че това е добре. (ръкопляска) „Браво, браво, бъди пример за всички останали. Бъди пример! Стани успешен ученик! Успешен ученик! Ein erfolgreicher schüler! Изкарвай шестици по храносмилане!„ И аз изкарвах шестици. Един от любимите ми часове е историята. (като учител) „От две хиляди години насам образованието на всичкоядците не се е променило. Днес на мода е мултинационалната кухня. Физическият свят вече предлага разнообразни вкусови възможности, които задоволяват апетита в най-пълна степен. Само по себе си механизирането е достигнало такива висши нива именно благодарение на усъвършенстването на апетита, чиято крайна идеалистична форма е всичкопоглъщането. Дето се казва, само слюнката ви да работи и да имате апетит, и ще станете истински кулинарни специалисти. През голямото междучасие обичаме да посещаваме някоя от веригите за бързо хранене в училището. Те са като малки параклиси, в които се усамотяваме със сандвич в ръка. Добавяме тайно между хлебчетата пирони, каучук или някоя друга ларва, дъвчем добре, важно е за хра-но-смилането, и отправяме молитви към теб. (молитвено) „Важно е всичко, което попада в теб, да е добре сдъвкано и смляно. Да не полепва за зъбите, да не засяда на гърлото и да не тежи на стомаха”. Ние винаги сме изпълнителни, не мляскаме, движим се под строй, с ведри лица, излъчваме доблест и достойнство. Предани сме на идеята. Усмихваме се. Зъболекарите се грижат зъбите ни винаги да са добре смазани. Изпълваме се с възторг пред необятните възможности за поглъщане. Ние сме учениците, които безвъзмездно следват Глада, еякулираме само когато Гладът е задоволен. Ние сме обучени по най-добрите методи за възпитание и следваме указанията и рецептите, които ни се предписват. Ние сме армия от смели всичкоядци, която нахлува с гръм и трясък в кухнята на живота, за да пропагандира великите устои на механичната метафизика. Ние дъвчем, смиламе, преработваме и се грижим за създаването на един по-добре изяден свят.

ВСИЧКОЯДЕЦА: Да, да, ти имаш нужда. Ти винаги имаш нужда, да се размножаваш, да гъделичкаш хората със своите пипалца… Да разхвърляш навсякъде своите примамливи трохи. Пи-пи-пи… (пее песен за пилета) Благодаря. Да, важно е да станем невъзмутими. Следобед арматура, алуминий, вечер мрамор, кобалт, никел и десерт от силикон с късчета гранит. Във второ отделение преминаваме на чувства. (разчувства се) Сутрин нещо по-леко – попара от суета, на обед надежда ал англе или идеализъм, вечер мисли от Шекспир или хуманизъм надробен с нравствени ценности; неолиберализъм, катаклизъм и онанизъм се предлагат за десерт. Бъркам с лъжицата в астралната каша, боравя ловко с вилицата като фехтовчик. Нанизвам всичко на нея. Всичко се пържи на бавен огън. Някое теле си е изпуснало окото на върха на моята рапира. Очи по телешки, кравешки или биволски очи. Очи по испански, исландски, норвежки. Очи по японски, гренландски, и чешки. Пастърма от очи. Недей мучи! На върха на моята рапира ти се забучи! С моята вилица се чувствам като цар. Моята уста е трон, а моите зъби са войници строени в бойни редици! За десерт често ни поднасят плътски удоволствия. Ммм… Вкусно! Толкова е плътско, че краката ми отмаляват, размеквам се и ми се приспива. „Но ето, Гладът пристига, всичкоядци си зове!” Първо пристига на кон, после с парен локомотив и лачени обувки. Чакаме го на гарата с ентусиазъм. После скача с парашут, махаме с ръка за поздрав. Понякога идва със самолет, а понякога ни изненадва като пристига на крака. Покланя се. Толкова е възпитан. Телепортира се. Носи ни подаръци, учителите са във възторг. Празнуваме, защото той е тук. Гирлянди, фойерверки, манифестации! (като учител) „В спагетизацията и механичната метафизика е прогресът, деца. Не се страхувайте, вашите желания ще бъдат изпълнени. Почукайте с вилицата и Гладът ще ви се даде”. Започваме да чукаме, да тропаме, да вием и да тракаме със зъби. Изяждаме каквото сварим. Накрая започваме да тропаме по вратата, която води навън. Тропаме докато тя не се срути пред очите ни. Ето коремите ни, набъбнали като ларви, които ще се измъкнат от пашкула си всеки момент и ще отлетят към теб в откритото пространство, за да го разчленят на съставните си части. И тогава получаваме. Получавам теб, Ни-що… Излизаме и поемаме по широкия свят с отворени уста. Поглъщаме, предъвкваме, смиламе. Прославяме Глада. (като на протест) „Гладни сме! Гладни сме! Гладни сме!” Изпълнявам всичко що е нужно, за да се чуе твоя нескончаем тътен... Сега вече ми е трудно да си играя с теб. Ти порасна, стана така величествено и… сексапилно. А аз май се смалих и вече не те възбуждам.

ВСИЧКОЯДЕЦА: В часовете по история на глада не престават да говорят за теб – „Възхвала на Нищото! Възхвала на Нищото!”. Носят транспаранти, пеят песни, раздават почести, ордени и награди на най-добрите. В часовете по логика и психология - здрави зъби, яка челюст, и ловък език, промъкват се и изкормват материята. През междучасията по мегафоните пускат реклами за теб. (говори с глас от реклама) „Ако сте изяли пъпната си връв, ако влачите краката си докато ходите, значи е време да се сдобиете с универсален помощник: малка черна дупка във вашия център. Следвайте нейната игра - за по-добра обмяна на веществата!” .„Аз съм малка черна дупка, на децата мил другар. Рано сутрин се събуждам, за да смуча аз от вас”.

ВСИЧКОЯДЕЦА: Зъбите ми са остри и здрави. Отглеждат ме като първородния си син. Измерват дължината на гърлото. Казват ми: „Колко дълбока е тази пещера”. Ха-ха… (кашля) Някои не издържат на изпитанията. Умират от тежест в корема. Пръсват се на парчета. Възпитателите много държат да превъзмогнем слабостите си. Ако не мога да преработя някое парче стомана, заседнало в гърлото, или някой ръждив пирон, заклещен в стомаха, не ме хранят с дни и аз о-сви-ре-пя-вам. Започвам да се треса. Да се клатя. Нещо в мен започва да хлопа. Пе-ри-стал-ти-ка!... Глллаааааад, чуваме тогава да вият мегафоните. Гллаааааааад! Чувствах се горд, че съм един от най-гладните. Времето минаваше, а челюстта ми заякваше. Истината е, че бях гладен за теб! Мислех си, че съм призван да бъда един от твоите най-близки всичкоядци. Най-близкият до твоята всепривличаща същност. Истински отличник на класа!

ВСИЧКОЯДЕЦА: Когато ме пускат на свобода ми казват, че отсега нататък за мен ще се грижиш ти. Ти ще си моят наставник и попечител. Твоят глас ще ме ръководи. Ти ще ме пренесеш на ръце през кухненските двери, където с брашненото си семе ще омесиш от мен хляба на механичната метафизика. Мачкай ме, меси ме, влизай във всичките ми дупки, гъделичкай сетивата ми с посудите си, превърни ме в последовател на твоя култов маниер на хранене, пропагандирай с мен върховния екстаз на всичкопоглъщането, на превръщането на материята в супа, когато ще се слеем в едно. Аз ям от твоята плът и пия от твоята кръв, но не ти говоря с пълна уста, защото съм възпитан и имам диплома в джоба си. Прегръщай ме до задушаване! Говори ми, говори ми! Искам да те чувам, защото твое е царството на Глада, и от твоята уста излизат лигите, които лекуват недъзите на материята и привличат нисшите духом. Не ми обръщай гръб, и дори да съм несъвършен и зъбите да ме болят, води ме на разходка из градините на света, за да торим земята и да обсъждаме делово маркетинговата стратегия на жътвата. Обаждай ми се по телефона, когато съм самотен, и изтръгвай от мен най-полезното за твоята ефективност. Когато твоята потентност се нуждае от сръчна работна ръка, не се колебай да се свържеш с мен, за да ти помогна най-преклонно и паднал на колене да ти докажа, че най-верният ти поданик не е случаен блюдолизец, а безценен работохолик и опитен офис сътрудник. Само чрез твоето величие и най-великолепно мародерство, аз успявам да бъда някой с величава съдба и да бъда целеустремен в действията си. И макар и пред теб да съм само едно нищожество, аз те моля да подхождаш снизходително и милостиво, защото само с мисълта за твоята мощ аз съумявам да предизвиквам хаос, необходим за запълване на делвите на идеологията. Ще изпълнявам всички клаузи, точки и алинеи, само не забравяй да ми се обадиш, да говориш с мен, когато ти е удобно, защото се измъчвам. Моля те, обади ми се поне веднъж, не ме пренебрегвай по този долен и скандален начин. Предизвикваш ме да обявя гладна стачка в името на твоето невнимание. Нека твоя капитал набъбва и се плоди, а аз, вярната ти пчеличка, бъда презадоволена и ти слугувам дори тогава, когато те няма. Дори когато липсваш… Липсваш ми. Говори ми! Кажи ми, че в теб е утехата за нас – всичкоядците – и ни покажи пътя към твоите свещени покои, за да не сме самотни вечер. Кажи ми, че някой ден ще живея в теб, ще се храня от теб, и аз самият ще съм ти храна, за да прекрачим прага на всеобщото единение. Близо ли е моментът, когато ще се свържем, в обща маса без край и без форма? В безкрайна кварк-глуонна супа, обратно в рая на материята. Чуваш ли ме? Чуваш ли, Нищо?

ВСИЧКОЯДЕЦА: Научи ме да изяждам всичко по пътя си. Понякога дори ме заплашваха със съд, защото се храня с вещите на хората. Мен?! Ха-ха. Вдичкоядец в съда?! „Г-н Всичкоядец, обвинен сте, чте сте изяли имуществото на еди кой си...” Аз сам по себе си съм съд. Без дъно ... Ето, че набучвам всичко на моята рапира. От изяденото започват да произвеждат всевъзможни продукти, дори храна… Хората се хранят с моите екскременти, с онова, което съм повърнал. Всичко минава през конвейрите. Оставаш само ти… Само ти… ставаш все по-голямо. Натежаваш. Постепенно започвам да усещам, че съм замесен в някакъв производствен процес. Ти хем растеш, хем вещите стават все повече. Така се натрупват още неща за изяждане. Не разбирам, това подаръци за мен ли са или е…. истински кръговрат! След всяко по-голямо поглъщане настъпва все по-масово производство. Валят предложения за сключване на брак с моя стомах от най-високопоставени лица. Пишат, че моето механично разграждане било най-секси, особено когато стомахът ми е подут до пръсване. Стойността на акциите на слюнката ми се покачват с всяка изминала минута. Нивото на стомашните ми киселини чупи рекорди и е на първо място в класациите. Зъбите ми са издигнати в култ. Аз гледам на всичко това като на инвестиция в твоето бъдеще, като необходима жертва в името на моята любов към теб и бъдещия рай. От мен започват да излизат цели градове, държави, и цивилизации. Коремът ми става необятен като пустиня.

ВСИЧКОЯДЕЦА: …Мен отглеждаха като първородния син…. За да те обича и задоволява…За да пълни делвите... Конвейрите…. Само-ти… Само-ти… сега… Твоята звезда… вече изпя песента…. Най-гладна на света… Всичко в едно… Изядено, обезкостено, изтръгнато от утробата…. Защо си се настървило?... Искаш моите кости?... Мога ли да възкръсна в теб?

... Прости ми… аз, обещавам ти, че ще намеря сили за още апетит. Кажи ми, ще ми простиш ли? (бълнува) Мълчиш. (гневно) Кажи ми, скъпа моя, скъпи мой, ти сигурно нямаш форма... Слънцето има форма, но ти не си слънцето. Ти сигурно си края на слънцето…

Действието се развива като детска игра.


ВСИЧКОЯДЕЦА: Кой ме е довел дотук?... На глада на-пук… Няма никакво значение... От ситостта си имам махмурлук… Няма връщане назад… Назад...

ВСИЧКОЯДЕЦА: Я, пусна сирените! Ха-ха. Шегобиец си ти. Мой ред ли е да напусна играта? Не ти се играе вече с мен? Да не би да съм остарял? Че аз стар ли съм? Аз съм суперстар! Ха-ха. Суперстар! Малка черна звезда!


Пее песен. Je t’aime, moi non plus

ВСИЧКОЯДЕЦА: Проклето да си! Ти и твоите амбалажни стоки! Никога не си се грижело за мен истински! Аз бях този, който крепеше нашата връзка. А сега, сега… Да, това е твоята игра, раз-два-три, правила определи, ножовете наостри… Със захапка точна мишена порази, ценното вземи… Раз-два-три… Хич не се свени! Скъпото вземи, после погълни. После го изсери и го превърни!… Хайде, играй с мен!… Дори нямаш глас…. Само някакъв глупав тътнеж като като куркане на черва, като стомашни спазми… Хайде, дай пет… Спасението от теб е протегна ръка… през твоите черва събирам се на топка в стомаха, сит, дяволит…Шшшт!… Пада им се на всички попаднали в теб, щом падането е било позволено в играта, ти не си нарушило правилата… Аз вътре ли съм?

ВСИЧКОЯДЕЦА: Ето ме - суперстар останал без зъби… Истински цар! Обречен да бъде погълнат или спасен от небесно чудо, закон, член, наредба или друга небесна разпоредба… в последния рунд… Срещу кого се боксирам? Срещу теб ли се боксирам,?

ВСИЧКОЯДЕЦА: Омръзна ми да слушам твоето боботене, хрипотене, сподавените ти гласове… Изяж това бреме, изяж този товар, тази гърбица… Време е за една чудовищна прегръдка, нали… Спи, спи… Градинар бъди… Заслепен от тъмнина… Нищо не съм знаел… Нищо от онова, което ме учеха, не съм знаел… Ти остана… Само ти остана… Колко голямо си станало… Аз ли те направих такова?

Пее песен. Усещане за майчина обич.

Je vais et je viens

В твоята уста ли премина животът ми? Нима през цялото време си се хранило с мен? Целуна ли ме или ме изсмука? Какъв е моят вкус? Достави ли ти удоволствие вкуса на твоя дипломиран ученик, на твоя отличник? Кажи ми, помогнах ли ти да вършиш работата си по-добре? Помогнах ли ти за производството на новия, по-добре изяден свят? Дойде ли денят на всичкопоглъщането? Раят на вечното насищане, на спагетизацията, на свръхизобилието от елементарни частици, атоми и молекули, плуващи в безкрайна, безформена супа, танцуващи и разпадащи се на съставните си части, материя и антиматерия, сблъскващи се и анихилиращи се взаимно, изпаднали в гастрономичен транс? Погълнато ли е всичко?… Значи вече можем да се втренчим влюбено в безкрая и да се понесем по повърхността на хаотичния бульон от минерали, растения, животни и твари, разградени на най-малките си части? Да се понесем безгрижно по тихата повърхност на райската супа с нашата малка бяла ладия на име „Мраз”, докато намерим своя остров. Нашият малък остров, изграден от остатъците на предишния свят. На него аз и ти ще заживеем един в друг, в собствена къща с голям двор, басейн и колибка за куче. Аз ще се грижа за градината и ще ти разказвам за времената, когато всичко беше храна и ще се смеем като неми събеседници неспособни да се различат. Вечер ще излизаме с ладията, за да ловим риба в безкрайния океан. Накрая райската скука ще надделее и ще отворим малък рибен ресторант и макар никога да нямаме клиенти, тъй като Гладът отдавна ще е мъртъв, ще пишем с общата си ръка менюто за деня, докато космическата нощ облизва вълните на новия свят. Ето го, идва новият свят! Тук е!

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

КРАЙ