режисьор: Ани Васева
теория: Боян Манчев

камера: Иван Николов

монтаж: Ани Васева, Иван Николов
музика: Кристоф Печанац / Кlimperei

звуково оформление: Ангел Симитчиев

постпродукция: opnnproductions

звук на терен: Добромир Христосков, Георги Вълчев, Василена Попангелова

специални технологии: Стефан Дончев

изработка костюми: Дарина Стоименова

първи асистент: Николай Камбуров

асистент: Михаил Жекунов

графично оформление: Моника Вакарелова

С участието на: Светлана Янчева, Леонид Йовчев, Валентин Ганев, Веселин Мезеклиев, Катрин Методиева, Грета Гичева и Роза.

Премиера – 10 декември, 19:00, кино „Люмиер“

„Дарума“ е разказ за неочакваните начини, по които животът ни разкрива изненадващите, неподозирани страни на уж познатото и обичайното. Четири истории са обединени от желанието, от стремежа и от хаоса, който, веднъж въведен в реда, го променя необратимо. Срещи, случайни или неизбежни, неочаквани приятелства, неподозирани форми на близост, както и на дистанция.

Заглавието „Дарума“ е вдъхновено от есето на японския хореограф Тацуми Хиджиката „Кадзе дарума“. Японската дума „кадзе“ означава „вятър“ (чува се и в познатото ни „камикадзе“); в превод заглавието гласи: „Вятърът Дарума“. Дарума е японското произношение на „дхарма“ и идва от наименованието на кръгли дървени ритуални кукли, в повечето случаи изобразяващи Бодхидхарма. Когато човек купи такава кукла, тя има нарисувано само едно око. Новият й притежател си намисля желание и когато то се изпълни, се изрисува и второто око. Това са кукли на желанието и късмета. От тях видеоспектакълът наследява идеята за прищевките на късмета, за желанието и връзката между случайност и предопределеност, а от текста на Хиджиката – образите на случайността, на стихиите, на странните съвпадения.

 

„Дарума“ е посветен на случайността – на чудесата, които вятърът може да донесе, на неизвестното, на пътищата, по които събитията съвпадат чудодейно и неочаквано. „Шанс“ или „късмет“, неизбежния риск на случайността – това са силите, които остават непредвидими, но които ни въздействат най-силно. Те са възелът, в който се сплитат рационално и чудодейно. Когато случайността се разгърне в най-вълнуващите си, най-красиви форми, се отключва и способността да се проследят причинно-следствените връзки там, където те не се виждат на пръв поглед и там, където те не винаги приемат познатите ни форми.