МАЕЛСТРЬОМ.

ВЪВЕДЕНИЕ В СПИРАЛНАТА ПАНИКА

27 и 28 октомври 2021, 18:30 – 21:30, галерия „Структура“

„Маелстрьом. Въведение в спиралната паника“ е първо събитие от поредицата на Метеор под общото заглавие „Театър на стихиите“. Инста-лацията е осъществена от Метеор с подкрепата на Национален фонд „Култу-ра” и е част от съвместния проект на Метеор, Гьоте-институт България и Френски институт в България Tempus Fugit, в рамките на Френско-германски културен фонд.

“Маелстрьом” е аудиовизуална инсталация, която изправя зрителя пред хипнотичния двойник на познатото, там, където спиралата и водовъртежът разтварят възможността за един друг живот, за една друга опасност.

*

През 1917 г. година шотландският биолог Д’Арси Уентуърт Томпсън публикува прочутата си книга „Върху растежа и формата“ (On Growth and Form), в която предизвиква Дарвиновата теория, изказвайки предположението, че природният морфогенезис – формирането на биологични структури – следва физически закономерности. Един от забележителните примери на Д’Арси Томпсън е раковината на главоногото Nautilus pompilius, чиято логаритмична спирала (spira mirabilis, “чудна спирала”, по думите на Якоб Бернули) следва числовата редица на Фибоначи, доближавайки се до „златното сечение“, обсесия на учени и творци от хилядолетия насам. На свой ред спиралата, изследвана от Д’Арси Томпсън, има обсесивно въздействие върху изкуството от последния век – от Льо Корбюзие до Джаксън Полък, и от Мис ван дер Рое до Ричард Ха-милтън. Но самата спирала на Д’Арси Томпсън сякаш следва спиралните обсе-сии на неговите съвременници Ван Гог и Мунк.

Витализъм ли са обсесиите на Д’Арси Томпсън? Витализъм, който проти-вопоставя физическите закони, тоест логосът на природата, мярата на природа-та, на биологичната еволюция – на Дарвиновата теория на мутациите? Възви-шен разум на природата, чиято формообразуваща потенция поражда съвършени форми – или напротив, бушуващо несъзнавано на материята, мрачен деструкти-вен океан, в чиято хаотична маса внезапно се изсича възвишената бездна на спиралата?

*

Преди точно седемдесет години, през 1951 г. Ричард Хамилтън, един от пионерите на това, което по-късно ще бъде наречено концептуално изкуство, представя в ICA в Лондон изложба, модел на новата форма на художествената инсталация, вдъхновена от Д’Арси Томпсън, чието заглавие повтаря почти до-словно заглавието на книгата му: Growth and Form. Специалистът по масовото несъзнавано и колективните психози Алфред Хичкок не закъснява да оцени по-тенциала на спиралната паника. Седем години след изложбата на Хамилтън, през 1958 г., Хичкок снима „Световъртеж“ (Vertigo), заплетен и объркан филм, опитващ се да създаде усещане за психологически въртоп, чийто най-запомнящ се образ остава странната за стилистиката му анимирана розова поп-спирала, де-ло на графичния дизайнер на филма Сол Бас. Така както Хамилтън се вдъхно-вява от теориите на учения-визионер, но и от неговите илюстрации, фасцинира-ли не един художник, Хичкок ползва паранаучните обсесии, но на свой ред зае-майки поетиката на визуалните експерименти на съвременното изкуство.
Разумната природа на Хамилтън срещу налудната култура на Хичкок – двойното й дъно, или по-скоро бездънното й спирално ускорение под Un-heimlich / uncanny лустрото на повърхността й. Архитектурният вертикал, който внезапно повлича към подземията във “Вертиго”. Или напротив, златното сече-ние на стълбището на Института по космонавтика на БАН в София, което в ин-сталацията на Метеор се ускорява по верикала като совалка // space shuttle. Sic itur ad astra. Оттук се тръгва към звездите.

*

И така, спиралната паника се възцарява за десетилетия в популярната кул-тура – чак до манга-персонажите със спирални зеници, знак за замайване, не-свяст, ако не и загуба на идентичността. Привличането на бездната, изкушение-то от загубата на идентичността, пропадането в бездънната пропаст на Хипнос, има магнетична, поразяваща, често пъти неотразима сила.
Но дали това не е самият импулс на творчеството, което може да ни из-дигне спирално към звездите или потопи във водовъртежа? Не е ли това двой-ната спирала, в която, търсейки център, непрекъснато пропадаме или се завъртаме, дори против волята си, вихрено нагоре? Водната пързалка на опита ни в краткия, неимоверно краткия интервал между бездните на минерала и на дима? Упражнение по спускане в Маелстрьом – което неизбежно предстои?

*

Позицията на наблюдателя е незащитен остров между две бездни. Пози-цията на наблюдателя е позицията на живота като феномен на материята: жи-вотът е състояние на почти невъзможна стабилност между два полюса – този на безжизнената материя, на минерала, и този на флуидното ускорение и раз-пръсване – на дима. Фигурата на тази почти невъзможна стабилност е спирала-та.

Сякаш никога не сме излизали от състоянието на спирална паника. Спи-ралата е парадоксалният символ на метастабилността – тя представляяа фигура както на устойчивото движение, на разчупването на тавтологията на кръга по оста на вертикала – на развитието и промяната, така и на децентрацията, на за-губата на център и основа, на главозамайването, световъртежа, пропадането в пропаст без дъно.

Ужасяващият и фасциниращ образ на гигантския водовъртеж Маелстрьом, описан в прочутия разказ на Едгар Алън По „Спускане в Маелстрьом“ (1841), наименува спиралата на вихъра в нейната максимална ин-тензивност. Гигантският спирален водовъртеж, въртопът, в който океанът про-пада в бездната, е едновременно децентрация на всяка структура и явяване на невъобразимата чудовищната структура на Хаоса. В спиралното ускорение на вихъра центростремителното движение става неотличимо от центробежното, издигането от пропадането, структурата – от хаоса.

Хаосът е структура, чиято сложност е невъобразима.
Хаосът е измерение, в което универсалните закономерности нямат власт, но което има власт над всяка закономерност.
Хаосът е неизчислима скорост.

Маелстрьом: Хаос – Структура.

*

Двойната спирала на съществуването – спиралата на ДНК и спиралата на галактиките.
Спиралата – движението, което завинаги остава ексцентрично, стремейки се към или отмествайки центъра, никога не попадайки в центъра, но произ-веждайки идеална симетрия, както в случая на златното сечение, на Фибоначие-вата спирала, на раковината Наутилус, на турбуленциите.
Движещата се спирала – синтез на движение и статика, на различие и по-вторение, на малкото отместване, което никога не съвпада с центъра си: именно това е бездната, това е завихрянето, това е въртопът. Динамика на флуидите, отсъствие на универсални закони, бездна на Пан-случайността. Окото на бурята, окото на бездната, апейрон.
Но това може да е и конусовидната обърната спирала, която ни изстрелва към звездите. Това е галактическата спирала. Спиралата, speira, е dine на apeiron. Маелстрьом на елементите, хаос / структура
Как се появява спиралата? Как завихрянето на флуидите оформя идеална структура от непредвидимото? Как непредвидимото става необходимост? Как природата надгражда сама себе си чрез този спираловиден ексцес? Как природа-та е техника и техниката е природа?

*

Средищен образ от митологията до архаичните религии, от геометрията до динамиката на флуидите и теорията на хаоса, от парапсихологията до генети-ката и от поп-културата до концептуалното изкуство, спиралата-вихър е една от споделените обсесии на членовете на Метеор. С инсталацията „Маелстрьом“ Метеор започва да изследва в артистична и философска перспектива семантич-ния и визуален потенциал на вихъра – водовъртежа, въртопа, vortex, swirl, tour-billon – респективно на символизиращата го фигура на спиралата.

Инсталацията „Маелстрьом. Въведение в спиралната паника“ се опитва да свърже новаторските търсения в полето на съвременната наука, философия и изкуство, хвърлящи нова светлина върху връзката между човешката дейност и природните сили. Тя изследва както визионерския потенциал на науката и фи-лософията, така и експерименталните визии на изкуството, които – в изключи-телни мигове – успяват да хвърлят мълниеносна светлина в мрака на непознато-то, изсичайки непознат, фантастичен, често пъти чудовищен релеф. Инсталаци-ята пренебрегва клишираните алегории, експлоатиращи спиралата-вихър, за сметка на фигуралния потенциал, който избива на завихрящата се повърхност въпреки тях. Във фокуса й е точката на пречупване, на обръщане на движението на спиралата – обръщането на порядъка на значенията, които се завихрят с нея.
Нарушава ли огледалното отражение физическите закони? Съществува ли спирална симетрия, или спиралите са хирално чисти образувания, които опреде-лят посоката на въртене на света и на завихрянето на формите, които го изграж-дат? Чудовищна, непонятна архитектура, която ни поглъща в бушуващата пяна, която ни изстрелва към спиралата на галактиките.

Въртопът не допуска дистанция: Маелстрьом иска тялото на наблюдателя.

Боян Манчев