МАЕЛСТРЬОМ.

Въведение в спиралната паника

previous arrow
next arrow
Slider
 

аудиовизуална имерсивна инсталация на Метеор
концепция: Боян Манчев и Ани Васева
видео: Иван Николов, Ани Васева и Боян Манчев
звук: Ангел Симитчиев

27 и 28 октомври 2021, 18:30 – 21:30, галерия „Структура“

 

„Маелстрьом. Въведение в спиралната паника“ е първо събитие от поредицата на Метеор под общото заглавие „Театър на стихиите“. Инсталацията е осъществена от Метеор с подкрепата на Национален фонд „Култура” и е част от съвместния проект на Гьоте-институт България и Френски институт в България Tempus Fugit, в рамките на Френско-германски културен фонд.

*

През 1917 г. година шотландският биолог Д’Арси Уентуърт Томпсън публикува прочутата си книга „Върху растежа и формата“ (On Growth and Form), в която предизвиква Дарвиновата теория, изказвайки предположението, че природният морфогенезис – формирането на биологични структури – следва физически закономерности. Един от забележителните примери на Д’Арси Томпсън е раковината на главоногото Nautilus pompilius, чиято логаритмична спирала (spira mirabilis, “чудна спирала”, по думите на Якоб Бернули) следва числовата редица на Фибоначи, доближавайки се до „златното сечение“, обсесия на учени и творци от хилядолетия насам. На свой ред спиралата, изследвана от Д’Арси Томпсън, има обсесивно въздействие върху изкуството от последния век – от Льо Корбюзие до Джаксън Полък, и от Мис ван дер Рое до Ричард Хамилтън. Но самата спирала на Д’Арси Томпсън сякаш следва спиралните обсесии на неговите съвременници Ван Гог и Мунк.

Преди точно седемдесет години, през 1951 г. Ричард Хамилтън, един от пионерите на това, което по-късно ще бъде наречено концептуално изкуство, представя в ICA в Лондон изложба, модел на новата форма на художествената инсталация, вдъхновена от Д’Арси Томпсън, чието заглавие повтаря почти дословно заглавието на книгата му: Growth and Form. Специалистът по масовото несъзнавано и колективните психози Алфред Хичкок не закъснява да оцени потенциала на спиралната паника. Седем години след изложбата на Хамилтън, през 1958 г., Хичкок снима „Световъртеж“ (Vertigo), заплетен и объркан филм, опитващ се да създаде усещане за психологически въртоп, чийто най-запомнящ се образ остава странната за стилистиката му анимирана розова поп-спирала, дело на графичния дизайнер на филма Сол Бас. Така както Хамилтън се вдъхновява от теориите на учения-визионер, но и от неговите илюстрации, фасцинирали не един художник, Хичкок ползва паранаучните обсесии, но на свой ред заемайки поетиката на визуалните експерименти на съвременното изкуство.

И така, спиралната паника се възцарява за десетилетия в популярната култура – чак до манга-персонажите със спирални зеници, знак за замайване, несвяст, ако не и загуба на идентичността. Привличането на бездната, изкушението от загубата на идентичността, пропадането в бездънната пропаст на Хипнос, има магнетична, поразяваща, често пъти неотразима сила.

Но дали това не е самият импулс на творчеството, което може да ни издигне спирално към звездите или потопи във водовъртежа? Не е ли това двойната спирала, в която, търсейки център, непрекъснато пропадаме или се завъртаме, дори против волята си, вихрено нагоре? Водната пързалка на опита ни в краткия, неимоверно краткия интервал между бездните на минерала и на дима? Упражнение по спускане в Маелстрьом – което неизбежно предстои?

Позицията на наблюдателя е незащитен остров между две бездни. Позицията на наблюдателя е позицията на живота като феномен на материята: животът е състояние на почти невъзможна стабилност между два полюса – този на безжизнената материя, на минерала, и този на флуидното ускорение и разпръсване – на дима. Фигурата на тази почти невъзможна стабилност е спиралата.

*

Ужасяващият и фасциниращ образ на гигантския водовъртеж Маелстрьом, описан в прочутия разказ на Едгар Алън По „Спускане в Маелстрьом“ (1841), наименува спиралата на вихъра в нейната максимална интензивност. Гигантският спирален водовъртеж, въртопът, в който океанът пропада в бездната, е едновременно децентрация на всяка структура и явяване на невъобразимата чудовищната структура на Хаоса. В спиралното ускорение на вихъра центростремителното движение става неотличимо от центробежното, издигането от пропадането, структурата – от хаоса.

Маелстрьом: Хаос – Структура.

Инсталацията „Маелстрьом. Въведение в спиралната паника“ се опитва да свърже новаторските търсения в полето на съвременната наука, философия и изкуство, хвърлящи нова светлина върху връзката между човешката дейност и природните сили. Тя изследва както визионерския потенциал на науката и философията, така и експерименталните визии на изкуството, които – в изключителни мигове – успяват да хвърлят мълниеносна светлина в мрака на непознатото, изсичайки непознат, фантастичен, често пъти чудовищен релеф. Нарушава ли огледалното отражение физическите закони? Съществува ли спирална симетрия, или спиралите са хирално чисти образувания, които определят посоката на въртене на света и на завихрянето на формите, които го изграждат? Чудовищна, непонятна архитектура, която ни поглъща в бушуващата пяна, която ни изстрелва към спиралата на галактиките.

Въртопът не допуска дистанция: Маелстрьом иска тялото на наблюдателя.

Боян Манчев

МАЕЛСТРЬОМ https://desorganisation.org/ Super User
Copyright © 2021 Metheor . All Rights Reserved. Designed by Vieira consult.