БОЯН МАНЧЕВ
Боян Манчев (София, 1970) е философ и драматург, съосновател на “Метеор”.
Доцент към Департамент “Изкуствознание и история на културата” на НБУ, където преподава философия и теория на изкуството и културата; професор в Берлинския университет за изкуства, където преподава философия и съвременна критическа теория; гост-професор в СУ „Св. Климент Охридски” и Университета Холинс (Вирджиния / Франкфурт). Директор на програма и вицепрезидент на Международния философски колеж в Париж (2004-2010).
Боян Манчев е автор на тринайсет книги на български, френски, английски и италиански език, между които Свобода въпреки всичко. Свръхкритика и модална онтология (София, 2020), Новият Атанор. Елементи на философската фантастика (Философска фантастика, т. 1, София, 2019), Тъмна поема / Dark Poem (с фотографката Боряна Пандова, София, 2019), Метеор. Избрани Театрални Текстове (съвместно с Ани Васева, София, 2018), Облаци. Философия на свободното тяло (София, 2017; английско издание 2019), Логика на политическото (София, 2012), Miracolo (Milano, 2011), L’altération du monde (Paris, 2009), La métamorphose et l’instant – Désorganisation de la vie (Paris, 2009), Тялото-Метаморфоза (София, 2007), Невъобразимото (София, 2003), както и на близо триста студии и статии, публикувани на български, френски, английски, немски, италиански, испански, португалски, японски, китайски, руски, шведски, сръбски, словенски и други езици. Съставител и редактор на ред издания, между които броевете на списанието Rue Descartes 64: La métamorphose (PUF, 2009) и Rue Descartes 67: Quel sujet du politique ? (PUF, 2010, в сътрудничество с Рада Ивекович и Габриела Бастера), включващи текстове на Жан-Люк Нанси, Антонио Негри, Шантал Муф, Ернесто Лакло, Етиен Балибар, Нанси Фрейзър, Жюдит Рьовел, Фредерик Нера и др. Преводач е на български език на Corpus на Жан-Люк Нанси (ЛИК, 2003).
Манчев е изнасял лекции в множество европейски, американски и азиатски университети и културни институции, организирал е ред конференции и публични форуми в областта на философията, съвременното изкуство и политика и е сътрудничил на проекти на CIPh, EHESS, CNRS, Palais de Tokyo, CND (Париж), Haus der Kulturen der Welt, Volksbühne, Sophiensaele, NBK (Берлин), IWM, MUMOK, Tanzquаrtier (Виена), ZKM (Карлсруе), Kolleg Friedrich Nietzsche (Ваймар), Apexart, PS1 (Ню Йорк), BAK (Утрехт) и др. Сътрудничи и участва в дебати с водещи философи и теоретици от различни поколения; включва се като теоретик, драматург или изпълнител в проекти на театрални режисьори, хореографи и художници (между които Борис Шармац, Тим Етчелс и Адриан Хийтфилд). Съавтор (с режисьорката Ани Васева) на театралните текстове “Пиеса за умиране” (2010) и “Франкенщайн, или Новата Пандора” (2011) и автор на “Фаетон: Изверги” (2013). Боян Манчев е автор и на философския текст за театър “Дъщерите на Пандора”, поръчан от Vierte Welt Kolaborationen (Berlin) и поставен от Дирк Сислак и Анет Хардеген. Куратор и автор на каталога на изложбата „По никое време“ (СГХГ, 2011).
Член на редакционните колегии на сп. Критика и хуманизъм (София), Lignes (Париж), Materiali Foucaultiani (Рим / Париж), Stasis (Санкт Петербург), Transeuropéennes (Париж), Transeuropa (Лондон) и изследователската мрежа Terra (Париж). Заниманията на Манчев през последните две десетилетия са съсредоточени в областта на онтологията, философията на изкуството и политическата философия. Въпросът за нова философска форма, отговаряща на изискването за динамична онтология и нов израз на етически, естетически и политически опит, е централен в изследователската, преподавателската и драматургичната му работа, осъществявана през последните десетилетия в Париж, София, Берлин, Виена и Токио.