МАЛДОРОР

 
previous arrow
next arrow

По „Песните на Малдорор” от Лотреамон, в превод на Стефан Гечев

сценична версия на текста и режисура: Ани Васева
теория: Боян Манчев
графичен дизайн: Георги Шаров
фотография: Боряна Пандова

с участието на: Леонид Йовчев
представлението можете да гледате онлайн тук



Премиера - октомври 2015, Френски Институт в България

Песните на Малдорор, легендарна за авангардите от последния век творба, публикувана през 1869 под псевдонима граф дьо Лотреамон от енигматичния Изидор Дюкас (една година преди смъртта му на 24-годишна възраст) и преоткрита половин век по-късно от сюрреалистите, е измежду тайните и явни обсесии на Метеор от самото начало на съществуването на групата.

Макабрените халюцинации на Лотреамон не само са обитавани от всевъзможни наследени от романтическия репертоар призраци - мрачни герои, странни създания, хибридни чудовища, развихрили се стихии - но и въвеждат една нова идея за поетическия език, напрегнат между автентичност и изкуственост, между искреност и ирония. Така Лотреамон разтваря хоризонта на един свят на безкрайна възможност (на въображението), за да го затвори само няколко месеца по-късно с разяждащата автопародия на “Поезии”.

Тази нова форма на поетическия език, както и неговия драматически потенциал, са от особен интерес за работата на Метеор. Ето защо Малдорор е спектакъл, съсредоточен на първо място върху текста: спектакъл, основан на последователна и задълбочена работа върху граматиката на движението и вокалната партитура, за да въплъти тревожните фантазии на Лотреамон, трансформирайки ги в съвременна театрална творба. Така, продължавайки експериментите в разработвания от групата жанр на театралната оратория, Метеор си поставя за цел да изследва възможностите на един литературен или поетически театър, противопоставен както на сценичното четене, така и на сценичната адаптация. Чрез физическата техническа мобилизация на текста-материал литературният театър се опитва да изведе потенциала на езика на литературната фикция на същото ниво на трансформативна интензивност, което театърът на миналия век се опитва да постигне, обратно, чрез преодоляването на езика, фабулата и репрезентацията. Поетически театър отвъд машинарията на конфликта, катастрофата и катарзиса. Кошмарният свят на Малдорор като преобърнат свят на насладата. Чудовищата са осъществени желания.

* * *

„Работата на театралната група „Метеор“ представлява експеримент по установяване и пре-установяване границите на театъра.“
Богдана Паскалева, „Литературен вестник“

„За пореден път излизам от залата все едно без череп. Звучи странно, но точно така се чувствам винаги след спектаклите на Ани Васева. Сякаш някой е отворил главата ми със скалпел и е оставил мозъка ми да пулсира на чист въздух. Това е и смисълът – да излезеш извън човешкото.“
Алиса Клементайн, alisaclementine.com

„Експресивен като звучене, радикален и агресивен, моноспектакълът „Малдорор“ предизвиква не само любопитство, но и възхищение към актьорската свръхспособност за интерпретация.“
Елена Ангелова, въпреки.com

„… нелека задача се пада на Леонид Йовчев и режисьорката Ани Васева. Тук единствено богатият опит, природният талант и усърдната работа са фактор и позволяват да се обходи причудливия свят на автора…“
Стоян Габровски, lovetheater.bg 

„Изключителен моноспектакъл на Леонид Йовчев между халюцинация и реалност.“
Патриция Николова, Sofia Live

* * *

Спектакълът е осъществен с любезното съдействие на Френски институт, София, галерия "Етюд" и Галина Борисова.