НЕО-ВИРАЛИЗЪМ
Жан-Люк Нанси
Напоследък чуваме гласове, все по-настойчиво призоваващи да осъдим въвеждането на карантина като грешка, обясняващи ни, че, оставяйки вируса и наличния имунитет да действат на воля, бихме постигнали много по-добър резултат, и то при по-ниски икономически загуби. Колкото до човешките загуби, те биха се ограничили единствено до леко повишаване на смъртните случаи, планирани преди пандемията.
Всеки един от идеолозите на онова, което можем да наречем нео-вирализъм – доколкото пренаписва в здравен план икономическия и социален неолиберализъм – се явява с арсенал от цифри и статистики, на които тези с по-адекватна информация и опит не пропускат да възразят. Но този дебат не интересува неовирaлистите, които априори са убедени в невежеството или в слепотата на всички, натоварени с отговорност. И те не се смущават, след като така или иначе са част от него, да говорят за заробването на знанието от властта, която сама по себе си е смятана за невежа или макиавелистка. Що се отнася до останалите, до всички нас, за тях ние сме просто будали.
Винаги е интересно да се проследи появата на тези, които раздават поучения. Обикновено те идват малко късно и пренаписват историята. Те всъщност били знаели всичко предварително. Например, че условията на живот в домовете за възрастни хора често били непривлекателни. И тъй като вече са го знаели, защо ли не са използвали познанията си по-рано, за да променят положението? Въпросът за условията и за самия смисъл на живота, в определени случаи продължаван единствено благодарение на медицински и социален контрол, е въпрос, поставян от много време насам. Чувал съм възрастни хора да го задават. Чувал съм дори някои измежду тях да питат защо не им позволяват да се свърши по-бързо.
От това обаче не следва, че всички на възраст над 70 години, дори и засегнати от особени увреждания, са непременно виртуално мъртви. Ако приемем предложението за свободен обмен на вируса, именно вирусът би направил подбора – включително и между тези, които са под седемдесет, защото все пак има неколцина засегнати и между тях. Подобно предложение би било разбираемо, ако все пак нямахме определени средства за защита. Съществува обаче порочен кръг, който е този на нашата медицинска техно-наука. Колкото повече знаем как да лекуваме, толкова по-сложни противодействия предизвикваме и толкова по-малко можем да оставяме природата да действам на воля – за която впрочем знаем твърде добре в колко тежко състояние се намира.
Но дори и да не го казват, неовиралистите говорят именно за природа: според тях едно мъдро природно устройство позволява вирусите да бъдат ликвидирани чрез ликвидирането на безполезните и нещастни старци. Още малко и ще ни кажат, че това би могло дори да укрепи вида. Това твърдение именно е интелектуално безчестно, както и политически и морално съмнително. Защото, ако проблемът идва от науката и социално-икономическите условия на функционирането й, то тогава проблемът се намира другаде. Той е в самото ни схващане за обществото, на неговите цели и неговите залози.
По сходен начин, когато тези неовиралисти заклеймяват обществото, неспособно да понася смъртта, те забравят, че е изчезнало всичко природно и свръхприродно, което някога е позволявало силна и в крайна сметка жива връзка със смъртта. Технонауката разгради и природата, и свръхпрородата. Не, не сме станали слабосилни: напротив, представяхме си, че сме станали всемогъщи...
Множеството кризи, в които сме въвлечени – и на които пандемията Covid-19 е само незначително следствие в сравнение с много други – произтича от неограниченото разширяване на свободното използване на всички налични сили, природни и човешки, за производство, което няма друга целесъобразност освен самото себе си и собствената си мощ. Вирусът идва навреме, за да извести, че съществуват предели. Но неовиралистите са твърде глухи, за да го чуят: те чуват само шума от двигателите и пукота на мрежите. Ето защо те са арогантни, самодоволни и неспособни на най-малка умереност, която става наложителна, която се налага, когато реалността е сложна и трудна.
В крайна сметка те всички се държат – дори и да не носят оръжие – като онези, които на други места демонстрират публично, въоръжени с щурмови пушки и гранати срещу карантината. Вирусът сигурно се превива от смях. Но има също така и за какво да се плаче, защото неовирализмът произлиза от отмъстителност и води до отмъстителност. Той иска да си отмъсти за плахите начала на солидарност и социални изисквания, които се проявяват по нови начини. Той иска да сложи край на всяко желание за промяна на този самоинфектирал се свят. Той не иска нищо да застрашава свободното предприемачество и свободната търговия, включително търговията с вируси. Той иска всичко да продължи да се върти в кръг и да затъва все по-дълбоко в нихилизма и варварството, което тези така наречени свободи прикриват толкова зле.
(* Текстът се появи във в-к "Либерасион" на 10 май под заглавието "От неолиберализъм към неовирализъм": https://www.liberation.fr/debats/2020/05/10/du-neoliberalisme-au-neoviralisme_1787957
Тук запазваме заглавието на предоставения ни оригинален текст)
Превод от френски език: Боян Манчев