С участието на Леонид Йовчев, Валери Георгиев, Мария Панайотова, Галя Костадинова и Емона Илиева
фотография: Свобода Цекова
31 май 2017, Дом на Киното, София
Книгата поставя въпросa за границите на тялото и познанието, както и за метаморфозата на субекта. Тя е опит за създаване на философски текст във фрагментарна и свободна, понякога доближаваща се до поетичната, форма. Манчев определя експерименталния си метод като “философска фантастика".
В облачна местност като тази познанието е несигурно, то не е твърд. Релефът се променя с всяко положение на погледа, с всеки допир на пети и длани. Напредваме без сигурно обещание и без обещана сигурност. Там където щитът се превръща в огледало, отразяващо празно, е краят на света. Там, където облаците се сгъстяват, светът никога не свършва, и той кълни без край.
Там, в облачното царство, е нашето единствено място.