консултант: Боян Манчев
звук: Любомир Брашненков
костюми: Нели Митева
фотография и графичен дизайн: Иван Дончев
с: Ива Свещарова, Елена Димитрова, Петър Генков, Любомир Брашненков, Георги Шаров и група „Котки под коли”.
Премиера в рамките на фестивала „Антистатик”, април 2010, „Червената къща”, София
* * *
„С” е изследване на производството на жестовете и на технологиите на насилие в този процес. И то по един екстремен и много експресивен начин на работа с актьорите - с тялото, с пространството, с емоцията, с ритъма. Мъчителното и екзалтирано, например, „обелване” на дрехата, подобно на жизненоважното усилие на сваляне на пуловера от героя в един от разказите на Кортасар, е добър пример за привличане на вниманието към живеенето във и чрез жеста. Актьорската работа е постижение вън от познатите тук алтернативни опити, които, при цялото си желание за радикалност, са в логиката на естетизираното и инструментализирано актьорско тяло. Ива Свещарова, Елена Димитрова, Петър Генков поемат риска да търсят експресия без помощта на познат „метод” и са поставени в ситуация на интензивна саморефлексия. Двойният режим на работа в изследването - едновременно на екзалтирано преживяване и на отчуждаването му в технологията на ставане на жеста - се търси чрез настроението и фигурата на инфантилността.”
Виолета Дечева, в-к “Култура”
“Бесен ритъм, опънати до скъсване мускули, раздрани гърла, три флакона сметана и литри пот бяха равносметката от премиерата на „С”. И трима много добри изпълнители – Ива Свещарова, която се превръщаше от симпатична рижава котка в разярен тигър, Елена Димитрова, с вокални възможности, досущ като тези на Къртни Лав и Петър Генков, който заслужава допълнителни адмирации заради това, че в рамките на час издържа прилепналия бял чорапогащник.”
Здравко Григоров, www.pozorcompany.com
““С” сериозно експериментира със способността на актьорски конструираното тяло на сцената да надхвърли културната си презумпция, двойно защитена от театралната ситуация, и да премине в детайлно и самовглъбено изследване на физическата си издръжливост и пластическа изразност, като че ли изцяло излезли извън дисциплиниращото естетическо намерение. Изпълненията на Ива Свещарова, Елена Димитрова и Петър Генков впечатлиха с органичното си присъствие, оптимално оголено от преднамереност, като че ли оставено на самозахранващия се телесен импулс. Много интригуващ опит да се обезоръжи актьорската репрезентация, като й се отнемат всички опорни точки.”
Мирослава Мариянова, Нови драматургии
* * *
Спектакълът е осъществен с финансовата подкрепа на Столичен общински съвет.