печат: Симолини-94

„Метеор“, библиотека clinamen *, София, 2025

През 2025 г. се навършват сто години от рождението на Франсоа Шатле и на Жил Дельоз, както и четиридесет години от смъртта на Шатле и тридесет години от смъртта на Дельоз. Франсоа Шатле, един от най-значимите философи от втората половина на миналия век, създава богато и оригинално философско творчество, почти непознато в България, което разтваря нови пространства за философията и действието на разума, и чрез него – за делото на справедливостта.

Перикъл и Верди. Философията на Жил Шатле се появява по повод стогодишнината на двамата философи, паралелно на двете книги, поставили началото на Библиотека Клинамен – Иманентността: живот… на Жил
Дельоз и съпътстващата я Vita sub specie æternitatis на Боян Манчев.

Трябва да твърдим, че човекът е свободен, и в същото време да съзнаваме, че тази свобода е постоянно застрашена. Тя никога не е придобита, тя винаги трябва да бъде предмет на смела борба.
Франсоа Шатле

Ти си живо доказателство за съществуването на душата – именно чрез нея ти издържа, когато тялото ти отказваше. Бях поразен, че в най-тежкия момент и когато страдаше, ти оставаше толкова себе си; това беше един-
ственият знак, който можеше да ни дадеш.
Ти си човек-чудо.

Жил Дельоз до Франсоа Шатле

The post ПЕРИКЪЛ И ВЕРДИ. ФИЛОСОФИЯТА НА ФРАНСОА ШАТЛЕ ОТ ЖИЛ ДЕЛЬОЗ first appeared on Метеор.

The Hollins University innovative M.F.A. dance program provides students with a wide range of experiences and opportunities, mentorships, and exposure to others in the international dance field. The director of M.F.A. Dance, Professor and Chair, is Jeffery N. Bullock.

Beginning summer 2025, the program’s three weeks of international study and immersion took place in Plovdiv, Bulgaria, curated by the European Summer Semester co-directors Boyan Manchev and Ani Vaseva, in collaboration with Jeffery Bullock.

The space for learning, reflecting and dancing was created by the directors, co-curators and professors Jeffery N. Bullock, Boyan Manchev and Ani Vaseva, the renowned international team of professors Adrian Heathfield, Kae Ishimoto, Sigal Zouk, Sergiu Matis, Laurie Young and the wonderful, engaged star-students Terese Cardamon, Destiney Daniels, Francesca Harman, Abby Owens, Quentin Sledge, Daintry TenNapel, Keith Wilson, Clarricia Golden, William Isaac, Hamilton Nieh, Shane Ohmer, Kayla Brown, Ashley Taylor Cesiro, Fabiola Sanchez Huidobro, Caley Vancil, Devin Baker, BreAnna Bellamy, Jalisa Johnson, Natasha Keckley, Laquangela Littleton, Katherine Nettles, Brianna Wilson, Catri Barba, Antonia Dougherty, Shadidja Parker and Noelani Schraedel.

Hollins M.F.A. Dance Summer Study Plovdiv 2025 was organized by Metheor, with the engaged assistance of the support team: Gina Kafedzhian, Katrin Metodieva, Leonid Yovchev, Stefan Donchev and Iva Zaharieva.

Photo and video: Ivan Nikolov

The post HOLLINS DANCE PLOVDIV 2025 first appeared on Метеор.

печат: Симолини-94

„Метеор“, библиотека clinamen *, София, 2025

Vita sub specie æternitatis – живот от гледището на вечността, живот с интензивността на вечност.

Vita sub specie æternitatis e книга-коментар на последния текст на Жил Дельоз, Иманентността: живот…, появяващ се паралелно на български език като самостоятелна книга.

Vita sub specie æternitatis е и книга-послепис, книга-спътник, книга-посвещение. Послепис на текста, изписващ вечността на един живот, спътник на мисълта, която разтваря тази вечност, посвещение на мощта-блаженство на тази мисъл, чието дело устоява като интензивен модус на живота.

Мощ, блаженство, вечност; рана, ново раждане, межда – това са загадъчните белези, които огъват равнината на смисъла на последния текст на Жил Дельоз. Тяхното тайнствено великолепие преобразява като стоическо заклинание и страниците на книгата-послепис, книгата-спътник, книгата-посвещение.

Така както животът му е действителната философия, така и философията му е идеален живот – жива теория на живота.

Новалис

The post VITA SUB SPECIE ÆTERNITATIS ОТ БОЯН МАНЧЕВ first appeared on Метеор.

Графична концепция и оформление: strx / Метеор

печат: Симолини-94

„Метеор“, библиотека clinamen *, София, 2025

През 2025 г. се навършват сто години от рождението и тридесет години от смъртта на Жил Дельоз – един от най-необичайните и провокативни, но и най-дълбоки, вдъхновяващи и радикални в житейските и философските си избори философи на последния век – векът, който според Мишел Фуко един ден ще бъде наричан „векът на Дельоз“.

Иманентността: Живот… е последният текст на Жил Дельоз, публикуван два месеца преди смъртта му на 4 ноември 1995 г. и представляващ своеобразен философски завет.

Иманентността: живот… се появява на български език в самостоятелно книжно тяло, придружено от книгата на Боян Манчев Vita sub specie аеternitatis, посветена на мисълта на Жил Дельоз и представляваща пространен коментар и прочит на последния му текст.

Ще кажем, че чистата иманентност е ЖИВОТ и нищо друго. Тя не е иманентност на живота; а иманентността, която не е в нищо, е тя сама живот. Един живот е иманентност на иманентността, абсолютна иманентност: той е изцяло мощ, блаженство.

Жил Дельоз

The post ИМАНЕНТНОСТА: ЖИВОТ… ОТ ЖИЛ ДЕЛЬОЗ first appeared on Метеор.

участват: Леонид Йовчев и Катрин Методиева

премиера: ТАМ, Велико Търново, 24 ноември 2025

„Йокай“ се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, в партньорство с ТАМ, Велико Търново.

The post ЙОКАЙ first appeared on Метеор.

По „Илиада“ от Омир

Режисьор: Ани Васева
Актьор: Леонид Йовчев
Консултант: Боян Манчев
Графичен дизайн: Катрин Методиева

Безутешна поема на силата според Симон Вейл, столетия наред „Илиада“ не престава да фасцинира читатели, учени и творци със странното, смущаващо преплитане на привидно жизнеутвърждаваща, всъщност кръвожадна енергия, с геройството на подли герои и безразборната злост на коравосърдечни богове, с безгранично насилие и жестокост, с непринадлежащата на пръв поглед на света на героическото безотговорност и инфантилност. Поддали се на очарованието на първообраза на историите за супер герои, сме готови да въвлечем в главозамайващия въртоп на „Илиада“ всички изкушени от граничните пространства между небесното и (под)земното. Какво е „Илиада“? Епопея на незабравимите, сатира на дребнавостта, пейзаж на жестокостта без хоризонт на излаз? Веднъж отприщеното насилие отказва да приключи. Няма да спре, докато не помете всичко, докато не изпепели, докато не изгризе всичко до корен и до крак. Военният театър не е сцена (само) на героизъм и саможертва, там се разиграват и несъизмерими с трагедията дребнавост, подлост, страхливост. Несъизмерими и все пак съжителстващи с нея. Но тъй като „Илиада“ не е просто военен епос, а и поетическа територия на фантазията, на пространството, в което всеки срещнат все още може да бъде чудовище или бог, сред битките постоянстват метаморфозите и чудесата.

„Илиада“ е основополагащо за историята на световната литература произведение. Епическа поема за силите, управляващи съдбата на човечеството, енциклопедия на митологичния свят, но и антология на човешките страсти. Хилядолетия наред „Илиада“ остава текст, който намира отзвук в настоящето на света. Произведението представлява историческа и културна ценност не само с незаглъхващата си съвременност, но и с първичните си поетически похвати, обект на нестихващ и драматично напрегнат изследователски интерес.

„Илиада“ е част от дългосрочния проект на Метеор, който до скоро се наричаше „Да играем литература“, а от края на 2025 г. е преименуван на "Протеиди". В нашата творческа интерпретация протеидите са метаморфични сили, подобни на Протей - древногръцкото божество, същностно свързано с метаморфозата. Новото название синтезира театралния ни и литературен опит да работим с онова, което няма форма, а е в постоянна промяна. Това, на първо място, е самият театър – винаги в промяна, никога един и същ дори и в повторението. Това е и подходът ни към избраните литературни текстове. Превръщаме ги в театър не (само) като ги превеждаме от език на друг (от писмен на устен, от литературен на театрален), а ги трансформираме на сцената, възползвайки се от потенциала им, инкорпорирайки паралелни текстове и метатекстове, анализи и по-късни версии, както и собственото ни разбиране за света на творбата. Резултатът е текст-в-промяна, текст-театър, протеичен текст, театрално представление, коментиращо самия театър като това, което той същностно е – действие, промяна.

Началото на „Да играем литература“ беше поставено през 2021 г., с Гоголевите „Нос“ и „Шинел“. Движещата сила в основата на поредицата беше желанието да се преодолее препятствието между големите произведения на класическата литература и техните нови читатели, дължащо се най-вече на бързото остаряване на езика, на трудността за по-младите читатели да проникнат в света на произведението. Но през тези пет години – години, в които в същата поредица създадохме спектакли и по „Метаморфози“ на Овидий, „Фауст“ на Гьоте и „Илиада“ на Омир – резултатът решително надскочи намерението. В процеса на изследване и създаване на представленията открихме, че вече не работим за да улесняваме достъпа, а за да последваме желанието си за нов вид среща с литературата и театъра, да разкрием скритото, да играем с фантазията и материята, да споделим вълнението си от тази чудодейна среща на литературата и театъра, в която всичко е колкото обърнато към вечността, толкова и мимолетно.

Събитието е финансирано от Столична програма "Култура". Проектът е осъществен от Метеор в партньорство с Гьоте-институт България

The post ИЛИАДА – ПРОТЕИДИ first appeared on Метеор.

По „Фауст“ на Гьоте

Режисьор: Ани Васева
Актьор: Леонид Йовчев
Графичен дизайн: Катрин Методиева

„Фауст“ на Гьоте е една от най-известните творби в историята на европейската литература. Означава ли това, че я познаваме добре? „Фауст – да играем литература“ предлага детайлен прочит на произведението, без да се придържа към популярните, банализирани интерпретации - разкрива абсурда и бутафорията, неотделими от „високата“ метафизична драма. „Фауст“, разгърнат като паноптикум на чудесата, магиите и абсурда, като разказ за опаката страна на света, в която сатаната е пудел, лемури копаят гробове и от масите блика вино.

„Фауст – да играем литература“ следва плътно оригиналния текст, същевременно разкривайки източниците, от които е черпил Гьоте, връзките с други произведения, някои исторически факти, както и „късите съединения“ на въображението и капризите на автора.

„Фауст“ е част от дългосрочния проект на Метеор, който до скоро се наричаше „Да играем литература“, а от края на 2025 г. е преименуван на "Протеиди". В нашата творческа интерпретация протеидите са метаморфични сили, подобни на Протей - древногръцкото божество, същностно свързано с метаморфозата. Новото название синтезира театралния ни и литературен опит да работим с онова, което няма форма, а е в постоянна промяна. Това, на първо място, е самият театър – винаги в промяна, никога един и същ дори и в повторението. Това е и подходът ни към избраните литературни текстове. Превръщаме ги в театър не (само) като ги превеждаме от език на друг (от писмен на устен, от литературен на театрален), а ги трансформираме на сцената, възползвайки се от потенциала им, инкорпорирайки паралелни текстове и метатекстове, анализи и по-късни версии, както и собственото ни разбиране за света на творбата. Резултатът е текст-в-промяна, текст-театър, протеичен текст, театрално представление, коментиращо самия театър като това, което той същностно е – действие, промяна. 

Началото на „Да играем литература“ беше поставено през 2021 г., с Гоголевите „Нос“ и „Шинел“. Движещата сила в основата на поредицата беше желанието да се преодолее препятствието между големите произведения на класическата литература и техните нови читатели, дължащо се най-вече на бързото остаряване на езика, на трудността за по-младите читатели да проникнат в света на произведението. Но през изтеклите оттогава години, в които в същата поредица създадохме спектакъл и по „Метаморфози“ на Овидий, резултатът решително надскочи намерението. В процеса на изследване и създаване на представленията открихме, че вече не работим за да улесняваме достъпа, а за да последваме желанието си за нов вид среща с литературата и театъра, да разкрием скритото, да играем с фантазията и материята, да споделим вълнението си от тази чудодейна среща на литературата и театъра, в която всичко е колкото обърнато към вечността, толкова и мимолетно. 

Проектът е осъществен от Метеор в партньорство с Гьоте-институт България.

The post ФАУСТ – ПРОТЕИДИ first appeared on Метеор.

Графична концепция и оформление: strx / Метеор

печат: Симолини-94

„Метеор“, София, 2025

Преди петнайсет години двама философи-съмишленици – Жан-Люк Нанси и Боян Манчев – подемат разговор върху света, вписващ се в дългогодишен приятелски обмен. Разговорът „Метаморфозата, светът“ мобилизира философията на света на Нанси чрез обвързването ѝ с онтологическото понятие за метаморфоза, развивано от Манчев в сьщата enoxa. Разговорьт е публикуван през 2009 г. от Боян Манчев в съставения от него брой „Метаморфозата“ на Rue Descartes, списанието на Международния философски колеж (Париж).

Четири години след смъртта на Жан-Люк Нанси (1940-2021), един от най-вдъхновяващите философи на нашето време, представяме текста на „Метаморфозата, светът“ на български език, придружен от въведение, обсъждащо философските линии на разговора и неговия контекст, както и послеслов, фокусиращ се върху сингуларния опит на Нанси за философия на света.

„Светьт винаги е протест срещу низостта на не-света. Светьт е воля за свят, нечувано, абсолютно космологично изискване.“
Жан-Люк Нанси

„Само нови техники на мислене, само невъобразими нови възможности за сьществуване биха могли да се изправят наново пред желанието за свят – да срещнат желанието на самия свят.“
Боян Манчев

„Смисълът" е движението на едно непрекъснато препращане, от докосване на докосване. Докосвам се до една „мисъл“, която ти изпращам, която се придвижва между нас и в теб, която е почувствана, изпитана, изживяна.“
Жан-Люк Нанси

The post МЕТАМОРФОЗАТА, СВЕТЪТ ОТ БОЯН МАНЧЕВ И ЖАН-ЛЮК НАНСИ first appeared on Метеор.

В началото на декември Метеор отново гастролира в Токио. Пътуването, осъществено с подкрепата на Столична община и Национален фонд „Култура”, включваше работно посещение на Архив “Хиджиката”, по покана на Центъра за изкуства на Университета Кейо [Keio University Arts Centre]  и публична лекция на Боян Манчев.

Култовият японски хореограф Тацуми Хиджиката е създателят на „буто” - авангардната форма на танц, преобърнала историята на съвременните сценични изкуства. Ани Васева и Боян Манчев от години работят върху творчеството на Хиджиката не само в изследователска перспектива, но и осъществявайки поредица от събития, включително два спектакъла, два филма и няколко публикации, част от които в партньорство с японските философи Ясуо Кобаяши и Футоши Хошино. По време на посещението на архива на Хиджиката в Университета Кейо Ани Васева и Боян Манчев осъществиха разговори с основателя на Архив „Хиджиката” Такаши Моришита и неговата настояща директорка Кае Ишимото.  По време на разговорите и на работата с архива, бяха направени нови открития за живота и   творчеството на Хиджиката, особено по отношение на връзката му със съвременната му радикална европейска и по-специално френска литература и философия. Планирани бяха следващи етапи на съвместната дейност на Метеор с японските партньори, включително бъдещи публикации. 

Основно публично събитие по време на престоя на Метеор беше лекцията на Боян Манчев и едноименния форум Eros Unbound. Modal Ontology and the Alteration of the World, проведени в Токийския университет на 5 декември: 

Лекцията на Боян Манчев представи развитието на проекта му за модална онтология и ерософия. Лекцията беше последвана от изложения на едни от най-изтъкнатите японски философи, приятели и съмишленици на Метеор от 15 години насам – Ясуо Кобаяши, Футоши Хошино, Юджи Нишияма и Коичиро Кокубун. Фокус на коментарите беше лекцията на Б. Манчев, както и появилия се по време на пандемията превод на японски език на книгата на Манчев “Промяната на света” [L’altération du monde, Paris, Lignes, 2009]. Книгата беше публикувана в най-влиятелната хуманитарна поредица в Япония, Humanitas на Hosei University Press: 

Лекцията на Манчев е пета негова лекция в Токийския университет от 2009 г. насам (наред с лекции в други японски университети като Държавния университет за изкуства “Гейдай” и Колежът за изкуства в Каназава), докато Ясуо Кобаяши, Футоши Хошино и Коичиро Кокубун са били неколкократно гости на Метеор и НБУ в София и Пловдив.

The post МЕТЕОР В ТОКИО 2024 first appeared on Метеор.

режисьор: Ани Васева
камера: Иван Николов-opnn
музика: Кристоф Печанац / Klimperei
звук: Ангел Симитчиев
графично оформление: Моника Вакарелова

с участието на: Георги Ангелов, Владимир Борисов, Валентин Ганев, Леонид Йовчев.

"Наръчник на театралния директор" е посветен на Павел Васев и представя неговите работни принципи, практика и етика, парадигматични за работата на директора на културна институция.

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.

The post НАРЪЧНИК НА ТЕАТРАЛНИЯ ДИРЕКТОР first appeared on Метеор.

Трейлър

Част VII. - Kosmos 

The post АТЛАНТИДА ВИДЕО first appeared on Метеор.

Graphic design: Monika Vakarelova

Cover painting: Mira Tisheva

Metheor, Sofia, 2023

ISBN: 978-619-7291-37-7

Because in theatre thought and touch are miraculous, the plural is possible in the singular, because in theatre both time and space become plural and reveal themselves as plural.
Because in theatre we understand the instability of the world – through our body with all its parts, including the mind.
Because in theatre friendship is fleeting but real, because communication is as inevitable as solitude.
Because in theatre you need to enter with love and friendship. In theatre you cannot help but love those you work with. Love without obligation (but obligatory), without horizon; love that doesn’t bind you outside the boundaries of theatre, but that absolutely obliges you within it. Theatre is absolute fleeting love.
Because theatre lives between repetition and difference, between work and pleasure (where work is a pleasure). In theatre, repetition doesn’t kill freedom, it gives birth to the possibility of freedom. Theatre requires virtuosity. Pleasure and technique, the pleasure of technique.
Metheor's theatre is a theatre of miracles.

Ani Vaseva, Theatre of Miracles. Prologue

Theatre of Miracles is neither an apologia for, nor a paean to, theatre; nor is it an allegory of life called “theatre”. This book with a protean genre – it is not simply a manifesto, a theoretical reflection or personal recapitulation, but all of these at once – effects a transformation of experience; thus experience-theatre evolves into a philosophy. But also into a sharing of experience in which the distinction between object and subject wavers, engendering hesitation and indistinguishability; it is like a membrane, like a front through which flit will-o'-the-wisps, unhidden passions and innermost secrets

Boyan Manchev

The post THEATRE OF MIRACLES BY ANI VASEVA first appeared on Метеор.

режисьор: Ани Васева
текст: Боян Манчев
видео: Иван Николов, Ани Васева
музика на живо: Ангел Симитчиев
звуков дизайн: Ангел Симитчиев
музика: Кристоф Печанац
графично оформление: Катрин Методиева

Премиера: 25 ноември 2024г., Гьоте-институт, София

с участието на: Леонид Йовчев, Катрин Методиева, Емона Илиева и Никол Василева
видео с участието на: Сигал Зук, Лори Янг и Катрин Методиева.

Гората е онази територия между природата и културата, в която времето е омагьосано. Тя е сред най-древните културни образи, обсебващи фантазията. Топосът на гората е свързан със самия произход на сценичните изкуства – тайните Дионисови ритуали, изпълнявани на границите на градските пространства и горите.
Вълшебната гора е гората на Пан, Артемида, Орфей, дриадите, вакханките и омагьосани същества от други митологии, началното пространство на музиката и фантазията, откъдето се вдъхновяват и изкуствата. „Вълшебната гора“ е потопяване в напрежението между фантазията за природата в изкуствата и ритуалите на трансформация и другост, във въображението за други форми на съществуване - източникът на нашите мечти, културни обсесии и страхове.

Представлението е създадено от Метеор с подкрепата на Гьоте-институт и Министерство на културата.

The post ВЪЛШЕБНАТА ГОРА first appeared on Метеор.

За втора поредна година Европейската лятна програма за обучение на Hollins Dance MFA (Вирджиния, САЩ) се провежда в Пловдив, България, между 8 и 26 юли 2024 г., в сътрудничество с Metheor. Боян Манчев и Ани Васева са съ-куратори на програмата заедно с директора на MFA Hollins Dance Джефри Бълок. Програмата включва широк спектър от висококвалифицирани преподаватели, сред които водещи съвременни хореографи, теоретици, критици и драматурзи като Джонатан Бъроуз, Джефри Бълок, Адриан Хийтфийлд, Кае Ишимото, Сигал Зук, Лори Янг, Серджу Матис, Николай Корчев, Боян Манчев и Ани Васева. Боряна Росса е включена в програмата с лекция, а Ангел Симитчиев с музикален уъркшоп.

„В Холинс студентите по танц усвояват как да мислят танца като динамична форма, пълна с възможности за развитие и изобретения. Членовете на танцовата общност се насърчават да откриват, усъвършенстват и ценят самите себе си като творци. Програмата предлага курсове на високо техническо ниво и богат спектър гостуващи артисти.“

„Ще бъдем в чудесни ръце с Боян и Ани.“ Казва Джефри Бълок „И двамата са изключителни творци и радикални мислители.”

WWW.HOLLINS.EDU

The post HOLLINS DANCE PLOVDIV 2024 first appeared on Метеор.

режисьор: Ани Васева
теория: Боян Манчев

камера: Иван Николов

монтаж: Ани Васева, Иван Николов
музика: Кристоф Печанац / Кlimperei

звуково оформление: Ангел Симитчиев

постпродукция: opnnproductions

звук на терен: Добромир Христосков, Георги Вълчев, Василена Попангелова

специални технологии: Стефан Дончев

изработка костюми: Дарина Стоименова

първи асистент: Николай Камбуров

асистент: Михаил Жекунов

графично оформление: Моника Вакарелова

С участието на: Светлана Янчева, Леонид Йовчев, Валентин Ганев, Веселин Мезеклиев, Катрин Методиева, Грета Гичева и Роза.

Премиера – 10 декември, 19:00, кино „Люмиер“

„Дарума“ е разказ за неочакваните начини, по които животът ни разкрива изненадващите, неподозирани страни на уж познатото и обичайното. Четири истории са обединени от желанието, от стремежа и от хаоса, който, веднъж въведен в реда, го променя необратимо. Срещи, случайни или неизбежни, неочаквани приятелства, неподозирани форми на близост, както и на дистанция.

Заглавието „Дарума“ е вдъхновено от есето на японския хореограф Тацуми Хиджиката „Кадзе дарума“. Японската дума „кадзе“ означава „вятър“ (чува се и в познатото ни „камикадзе“); в превод заглавието гласи: „Вятърът Дарума“. Дарума е японското произношение на „дхарма“ и идва от наименованието на кръгли дървени ритуални кукли, в повечето случаи изобразяващи Бодхидхарма. Когато човек купи такава кукла, тя има нарисувано само едно око. Новият й притежател си намисля желание и когато то се изпълни, се изрисува и второто око. Това са кукли на желанието и късмета. От тях видеоспектакълът наследява идеята за прищевките на късмета, за желанието и връзката между случайност и предопределеност, а от текста на Хиджиката – образите на случайността, на стихиите, на странните съвпадения.

„Дарума“ е посветен на случайността – на чудесата, които вятърът може да донесе, на неизвестното, на пътищата, по които събитията съвпадат чудодейно и неочаквано. „Шанс“ или „късмет“, неизбежния риск на случайността – това са силите, които остават непредвидими, но които ни въздействат най-силно. Те са възелът, в който се сплитат рационално и чудодейно. Когато случайността се разгърне в най-вълнуващите си, най-красиви форми, се отключва и способността да се проследят причинно-следствените връзки там, където те не се виждат на пръв поглед и там, където те не винаги приемат познатите ни форми.

„Дарума“ е продукция на Метеор, осъществена с подкрепата на Столична Община, Министерство на Културата и ЕU-Japan Fest. Дейността на Метеор през 2021 г. се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

Трейлър

Дарума

The post ДАРУМА first appeared on Метеор.

БОЯН МАНЧЕВ: ТАЙНАТА, ДЕРИДА

ФЕДЕРИКО ФЕРАРИ: С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА МЕН 

ЖАН-ЛЮК НАНСИ: ДА ОСВОБОДИМ СВОБОДАТА

ЖАН-ЛЮК НАНСИ: НЕО-ВИРАЛИЗЪМ

ТОМАШ МАЙА: ГОЛЕМИЯТ СТРАХ

The post МЕТЕОРЗИН first appeared on Метеор.

The post HOLLINS DANCE PLOVDIV 2023 first appeared on Метеор.

The post ЗРЕЛИЩНА ПОЛИТИКА, СВРЪХИДЕНТИФИКАЦИЯ И ЧУДОВИЩНОСТ 2023 first appeared on Метеор.

The post КАДЗЕ first appeared on Метеор.

Трейлър

Част VII. - Kosmos 

The post АТЛАНТИДА first appeared on Метеор.

„Метаморфози“ от Овидий е не само едно от най-влиятелните, но е и сред и най-очароващите произведения в историята на световната литература. Идеята ни за чудо, за възможност на невъзможното е невъзможна без способността на материята да се трансформира, да се превръща от едно в напълно друго. Но какво представлява метаморфозата? Как се случва чудодейната трансформация на една форма в друга? Какво се запазва и какво се губи при метаморфозата? След метаморфозата формата същата, но променена ли е, или е напълно друга – чудовищно нова?

„Метаморфози“ на Метеор представляват не буквално предаване на оригиналния текст, а интерпретация, включваща ред допълнителни източници, други версии на митовете, а често и собствени инвенции. В този смисъл те са „по Овидий“ и същевременно са полет както на мисълта, така и на въображението.

„Метаморфози“ е част от дългосрочния проект на Метеор, който до скоро се наричаше „Да играем литература“, а от края на 2025 г. е преименуван на "Протеиди". В нашата творческа интерпретация протеидите са метаморфични сили, подобни на Протей - древногръцкото божество, същностно свързано с метаморфозата. Новото название синтезира театралния ни и литературен опит да работим с онова, което няма форма, а е в постоянна промяна. Това, на първо място, е самият театър – винаги в промяна, никога един и същ дори и в повторението. Това е и подходът ни към избраните литературни текстове. Превръщаме ги в театър не (само) като ги превеждаме от език на друг (от писмен на устен, от литературен на театрален), а ги трансформираме на сцената, възползвайки се от потенциала им, инкорпорирайки паралелни текстове и метатекстове, анализи и по-късни версии, както и собственото ни разбиране за света на творбата. Резултатът е текст-в-промяна, текст-театър, протеичен текст, театрално представление, коментиращо самия театър като това, което той същностно е – действие, промяна.

Началото на „Да играем литература“ беше поставено през 2021 г. с Гоголевите „Нос“ и „Шинел“. Движещата сила в основата на поредицата беше желанието да се преодолее препятствието между големите произведения на класическата литература и техните нови читатели, дължащо се най-вече на бързото остаряване на езика, на трудността за по-младите читатели да проникнат в света на произведението. Но през изтеклите оттогава години, резултатът решително надскочи намерението. В процеса на изследване и създаване на представленията открихме, че вече не работим за да улесняваме достъпа, а за да последваме желанието си за нов вид среща с литературата и театъра, да разкрием скритото, да играем с фантазията и материята, да споделим вълнението си от тази чудодейна среща на литературата и театъра, в която всичко е колкото обърнато към вечността, толкова и мимолетно.

В проекта „Да играем литература“ Ани Васева и Леонид Йовчев създават структура, в която се импровизира – в хода на репетициите, продължаващи месеци, структурата постепенно кристализира, без да се фиксира докрай, остава жива и динамична. Актьорът разказва, изиграва, предава, интерпретира оригиналния текст, като не учи реплики наизуст, а всеки път текстът „се ражда“ наново. Този подход остава непроменен въпреки смяната на името на поредицата.

Проектът е осъществен със съдействието на Национален фонд "Култура", Министерство на културата и Swimming pool.

The post МЕТАМОРФОЗИ – ПРОТЕИДИ first appeared on Метеор.

режисьор: Ани Васева
теория: Боян Манчев
музика: Кристоф Печанац / Klimperei
апарати и дигитални програми: Стефан Дончев
костюми: Ани Васева
изработка костюми: Дарина Стоименова
изработка плетени костюми: Илга Медарска
видео: Иван Николов

с участието на: Леонид Йовчев, Катрин Методиева, Грета Гичева, Моника Вакарелова, Елина Карастоянова, Будин Карастоянов и Даяна.

 

 

Премиера - октомври 2020. 

 

„Един ден, в който има всичко.“

Това би могло да бъде един съвсем обикновен ден. Разтеглен, бавен следобед, в който може да се наблюдава играта на светлини и сенки, да се пие чай, да се чете. Това е и ден на чудеса – една малка случка произвежда поредица от неочаквани събития. И в тези събития основното е радостта. Радостта, че усещаш как времето тече, радостта, че светът с банализма и бруталността си временно се е оттеглил и се разтваря възможността за свобода, за нехайство, за игра. Ден на безгрижие и дълбочина, ден на лекота и сериозност. Ето в такива дни е чудесно да си жив.

„Един ден, в който има всичко. Един ден, в който може да се случи всичко“ – така описва Боян Манчев съвършения ден. Това е ден, в който възможността е отворена. Ден, който има всичко, без да е завършен или свършен, без да умира. Ден, в който без големи катаклизми животът се усеща пълноценно. Ден на радост.

Има време, наситено с много събития, време, което не разбираш как отлита, време, в което нещата се трупат едно върху друго и ти просто някак се оправяш с тях. А има и време, което ти позволява да го усещаш, да го мислиш. Течащо бавно време. Затворено в самото себе си време. Време без нужда от външни стимули, когато сетивата сами се изострят и настръхват, готови да поемат света. Това време е достатъчно, в него има всичко. Такива са утринните моменти на тишина, когато сенките бавно се придвижват по стената и пода. Това са следобедните моменти на безделие. В тях радостта и желанието възникват изневиделица.

                                                                                                                             Ани Васева

 

 

"Един ден, в който има всичко" е част от проекта Ex corpore, включен от програма „Наследство“ на Пловдив - Европейска столица на културата 2019, осъществен с подкрепата на EU-Japan Fest, Столична Община, Министерство на културата и Swimming Pool. 

 

Трейлър

 

Видео

The post ЕДИН ДЕН, В КОЙТО ИМА ВСИЧКО first appeared on Метеор.

SWIMMING POOL

13 – 20 ноември, 17:00 – 20:00

Откриване:

13 ноември, 17:00 – 20:00

С перформативно представяне на философската поема на Боян Манчев „Виртуозът на живота“ в четири езикови версии – на български, френски, немски и английски език, с участието на актьорите Леонид Йовчев и Маркус Райнхард.

*

Terra ultima въвежда образа на един фантастичен Север – предел на човешкия свят, отвъд който субектът влиза в пустошта на непознатото; предел на природата, където природата, обърната към невъобразимо бъдеще, излиза от руслото си. Постранство на разрива, където телата въстават. 

Поема за разрива и съвпадението, за обсебването.

*

Визуалната поема Terra ultima представлява експериментална интермедиална инсталация, включваща фотографски, видео и дигитални формати, разработени от Боян Манчев съвместно със Ани Васева, Стефан Дончев, Иван Николов и новосъздадената международна група strx, обединени от концептуалната линия на философската поема на Боян Манчев “Виртуозът на живота“.

Инсталацията изследва възможностите за интермедиален и сетивен трансфер с оглед на идеята за пределна граница (на човешкия опит, на познатото пространство, на обозримото време) – предел, в който сетивният опит и значенията се модифицират радикално. Terra ultima експериментира с невъобразимите природни техники, които ни заобикалят и които същевременно остават невидими, непонятни, съвършено чужди: техники на непознатия свят тук и сега. Един свят на предела, почти невъзможен свят, в който се явяват други техники и възможности на съществуване: terra ultima.

*

Философската поема на Боян Манчев „Виртуозът на живота“ е поема за предела – за Terra ultima. Поемата е обитавана от образите на Севера – камъкът и дюните, скорците и звездите, цветовете на Северното сияние – като образите на предела на света, но и на един пределен свят. Въпросът на Виртуоза е въпросът за предела като форма на съществуване: съществуване, което пресича границата си. Пределът като радикална автономия и предел на автономията. В този предел Субектът се среща с невъобразимото Друго, изпитва го, вгъва се в ерогенния му релеф. В този предел природните сили сами (въ-)стават (като) Субект-Виртуоз.

Починалият десет дни след петдесетия си рожден ден канадски пианист Глен Гулд (1932–1982), обсебен от Севера, оплакващият съдбата си в забравения рай на Terra ultima римски поет Публий Овидий Назон и съчлененото от мъртви тела и електрически импулс Чудовище на доктор Франкенщайн, напуснало света върху айсберг в Северния ледовит океан, са фиктивните персонажи, изграждащи съзвездието на „Виртуозът на живота“.

*

Инсталацията е осъществена от Метеор с подкрепата на Национален фонд „Култура“ и е част от съвместния проект на Метеор, Гьоте-институт България и Френски институт в България Tempus Fugit, в рамките на Френско-германски културен фонд. 

The post TERRA ULTIMA first appeared on Метеор.

ВЪВЕДЕНИЕ В СПИРАЛНАТА ПАНИКА

27 и 28 октомври 2021, 18:30 – 21:30, галерия „Структура“

„Маелстрьом. Въведение в спиралната паника“ е първо събитие от поредицата на Метеор под общото заглавие „Театър на стихиите“. Инсталацията е осъществена от Метеор с подкрепата на Национален фонд „Култура” и е част от съвместния проект на Метеор, Гьоте-институт България и Френски институт в България Tempus Fugit, в рамките на Френско-германски културен фонд.

„Маелстрьом” е аудиовизуална инсталация, която изправя зрителя пред хипнотичния двойник на познатото, там, където спиралата и водовъртежът разтварят възможността за един друг живот, за една друга опасност.

*

През 1917 г. година шотландският биолог Д’Арси Уентуърт Томпсън публикува прочутата си книга „Върху растежа и формата“ (On Growth and Form), в която предизвиква Дарвиновата теория, изказвайки предположението, че природният морфогенезис – формирането на биологични структури – следва физически закономерности. Един от забележителните примери на Д’Арси Томпсън е раковината на главоногото Nautilus pompilius, чиято логаритмична спирала (spira mirabilis, “чудна спирала”, по думите на Якоб Бернули) следва числовата редица на Фибоначи, доближавайки се до „златното сечение“, обсесия на учени и творци от хилядолетия насам. На свой ред спиралата, изследвана от Д’Арси Томпсън, има обсесивно въздействие върху изкуството от последния век – от Льо Корбюзие до Джаксън Полък, и от Мис ван дер Рое до Ричард Ха-милтън. Но самата спирала на Д’Арси Томпсън сякаш следва спиралните обсе-сии на неговите съвременници Ван Гог и Мунк.

Витализъм ли са обсесиите на Д’Арси Томпсън? Витализъм, който проти-вопоставя физическите закони, тоест логосът на природата, мярата на природа-та, на биологичната еволюция – на Дарвиновата теория на мутациите? Възви-шен разум на природата, чиято формообразуваща потенция поражда съвършени форми – или напротив, бушуващо несъзнавано на материята, мрачен деструкти-вен океан, в чиято хаотична маса внезапно се изсича възвишената бездна на спиралата?

*

Преди точно седемдесет години, през 1951 г. Ричард Хамилтън, един от пионерите на това, което по-късно ще бъде наречено концептуално изкуство, представя в ICA в Лондон изложба, модел на новата форма на художествената инсталация, вдъхновена от Д’Арси Томпсън, чието заглавие повтаря почти до-словно заглавието на книгата му: Growth and Form. Специалистът по масовото несъзнавано и колективните психози Алфред Хичкок не закъснява да оцени по-тенциала на спиралната паника. Седем години след изложбата на Хамилтън, през 1958 г., Хичкок снима „Световъртеж“ (Vertigo), заплетен и объркан филм, опитващ се да създаде усещане за психологически въртоп, чийто най-запомнящ се образ остава странната за стилистиката му анимирана розова поп-спирала, де-ло на графичния дизайнер на филма Сол Бас. Така както Хамилтън се вдъхно-вява от теориите на учения-визионер, но и от неговите илюстрации, фасцинира-ли не един художник, Хичкок ползва паранаучните обсесии, но на свой ред зае-майки поетиката на визуалните експерименти на съвременното изкуство.
Разумната природа на Хамилтън срещу налудната култура на Хичкок – двойното й дъно, или по-скоро бездънното й спирално ускорение под Un-heimlich / uncanny лустрото на повърхността й. Архитектурният вертикал, който внезапно повлича към подземията във “Вертиго”. Или напротив, златното сече-ние на стълбището на Института по космонавтика на БАН в София, което в ин-сталацията на Метеор се ускорява по верикала като совалка // space shuttle. Sic itur ad astra. Оттук се тръгва към звездите.

*

И така, спиралната паника се възцарява за десетилетия в популярната кул-тура – чак до манга-персонажите със спирални зеници, знак за замайване, не-свяст, ако не и загуба на идентичността. Привличането на бездната, изкушение-то от загубата на идентичността, пропадането в бездънната пропаст на Хипнос, има магнетична, поразяваща, често пъти неотразима сила.
Но дали това не е самият импулс на творчеството, което може да ни из-дигне спирално към звездите или потопи във водовъртежа? Не е ли това двой-ната спирала, в която, търсейки център, непрекъснато пропадаме или се завъртаме, дори против волята си, вихрено нагоре? Водната пързалка на опита ни в краткия, неимоверно краткия интервал между бездните на минерала и на дима? Упражнение по спускане в Маелстрьом – което неизбежно предстои?

*

Позицията на наблюдателя е незащитен остров между две бездни. Пози-цията на наблюдателя е позицията на живота като феномен на материята: жи-вотът е състояние на почти невъзможна стабилност между два полюса – този на безжизнената материя, на минерала, и този на флуидното ускорение и раз-пръсване – на дима. Фигурата на тази почти невъзможна стабилност е спирала-та.

Сякаш никога не сме излизали от състоянието на спирална паника. Спи-ралата е парадоксалният символ на метастабилността – тя представляяа фигура както на устойчивото движение, на разчупването на тавтологията на кръга по оста на вертикала – на развитието и промяната, така и на децентрацията, на за-губата на център и основа, на главозамайването, световъртежа, пропадането в пропаст без дъно.

Ужасяващият и фасциниращ образ на гигантския водовъртеж Маелстрьом, описан в прочутия разказ на Едгар Алън По „Спускане в Маелстрьом“ (1841), наименува спиралата на вихъра в нейната максимална ин-тензивност. Гигантският спирален водовъртеж, въртопът, в който океанът про-пада в бездната, е едновременно децентрация на всяка структура и явяване на невъобразимата чудовищната структура на Хаоса. В спиралното ускорение на вихъра центростремителното движение става неотличимо от центробежното, издигането от пропадането, структурата – от хаоса.

Хаосът е структура, чиято сложност е невъобразима.
Хаосът е измерение, в което универсалните закономерности нямат власт, но което има власт над всяка закономерност.
Хаосът е неизчислима скорост.

Маелстрьом: Хаос – Структура.

*

Двойната спирала на съществуването – спиралата на ДНК и спиралата на галактиките.
Спиралата – движението, което завинаги остава ексцентрично, стремейки се към или отмествайки центъра, никога не попадайки в центъра, но произ-веждайки идеална симетрия, както в случая на златното сечение, на Фибоначие-вата спирала, на раковината Наутилус, на турбуленциите.
Движещата се спирала – синтез на движение и статика, на различие и по-вторение, на малкото отместване, което никога не съвпада с центъра си: именно това е бездната, това е завихрянето, това е въртопът. Динамика на флуидите, отсъствие на универсални закони, бездна на Пан-случайността. Окото на бурята, окото на бездната, апейрон.
Но това може да е и конусовидната обърната спирала, която ни изстрелва към звездите. Това е галактическата спирала. Спиралата, speira, е dine на apeiron. Маелстрьом на елементите, хаос / структура
Как се появява спиралата? Как завихрянето на флуидите оформя идеална структура от непредвидимото? Как непредвидимото става необходимост? Как природата надгражда сама себе си чрез този спираловиден ексцес? Как природа-та е техника и техниката е природа?

*

Средищен образ от митологията до архаичните религии, от геометрията до динамиката на флуидите и теорията на хаоса, от парапсихологията до генети-ката и от поп-културата до концептуалното изкуство, спиралата-вихър е една от споделените обсесии на членовете на Метеор. С инсталацията „Маелстрьом“ Метеор започва да изследва в артистична и философска перспектива семантич-ния и визуален потенциал на вихъра – водовъртежа, въртопа, vortex, swirl, tour-billon – респективно на символизиращата го фигура на спиралата.

Инсталацията „Маелстрьом. Въведение в спиралната паника“ се опитва да свърже новаторските търсения в полето на съвременната наука, философия и изкуство, хвърлящи нова светлина върху връзката между човешката дейност и природните сили. Тя изследва както визионерския потенциал на науката и фи-лософията, така и експерименталните визии на изкуството, които – в изключи-телни мигове – успяват да хвърлят мълниеносна светлина в мрака на непознато-то, изсичайки непознат, фантастичен, често пъти чудовищен релеф. Инсталаци-ята пренебрегва клишираните алегории, експлоатиращи спиралата-вихър, за сметка на фигуралния потенциал, който избива на завихрящата се повърхност въпреки тях. Във фокуса й е точката на пречупване, на обръщане на движението на спиралата – обръщането на порядъка на значенията, които се завихрят с нея.
Нарушава ли огледалното отражение физическите закони? Съществува ли спирална симетрия, или спиралите са хирално чисти образувания, които опреде-лят посоката на въртене на света и на завихрянето на формите, които го изграж-дат? Чудовищна, непонятна архитектура, която ни поглъща в бушуващата пяна, която ни изстрелва към спиралата на галактиките.

Въртопът не допуска дистанция: Маелстрьом иска тялото на наблюдателя.

Боян Манчев

The post МАЕЛСТРЬОМ first appeared on Метеор.

МИНАЛИ СЪБИТИЯ...

The post ПРЕДСТОЯЩИ first appeared on Метеор.

The post Минали first appeared on Метеор.

The post EX CORPORE first appeared on Метеор.

художник на изображението на корицата: Мира Тишева

графично оформление: Моника Вакарелова

печат: Симолини-94

„Метеор“, София, 2023

“Защото в театъра небесни тела се носят из въздушното пространство и е пределно ясно, че предел няма и че посоката е неизвестна, че краят се губи в безкрая. Не знаем накъде сме тръгнали, не знаем къде ще стигнем. Черпим театъра си от онова, което не е привързано към повърхностната, подвеждаща и куха претенция за неизменност на реда, за повторяемост на механизма мотив-действие-осъществяване-смърт. Не се подлъгваме от фиксирането в лъжливо неизменящи се форми, защото знаем, че формата е чудодейна и че е всичко освен самата себе си.
Защото в театъра разбираме, през тялото си усещаме нестабилността на света, колко илюзорна е неизменността му.
Защото в театъра приятелството е мимолетно, но действително, защото общуването е толкова неизбежно, колкото и самотата.
Защото в театъра се влиза с любов и приятелство. В театъра не можеш да не обичаш тези, с които работиш. Любов без задължение, без хоризонт, която не те обвързва извън границата на театъра, но абсолютно те задължава вътре в него. Абсолютна мимолетна любов е театърът.
Театърът е любов, театърът е чудо.
Театърът на Метеор е театър на чудесата.”
Ани Васева, “Театър на чудесата. Преддверие”
*
„Театърът на чудесата не е нито апология, нито възхвала на театъра, нито алегория на живота, наречен “театър”. Тази книга с протеичен жанр – нито изповед, нито манифест, нито теоретична рефлексия, нито равносметка, а всичко това наведнъж – сякаш заличава различието между форма и материя на опита. Тя е като трептяща мембрана, по която припламват блуждаещи огньове, тайни и афекти, чудеса. Театър на чудесата разкрива измерението на театралния опит – опитът на създателката на театрални творби Ани Васева, в който театралният опит надскача себе си, ставайки опит за живота и света.“
Боян Манчев

The post ТЕАТЪР НА ЧУДЕСАТА ОТ АНИ ВАСЕВА first appeared on Метеор.

печат: Симолини-94

„Метеор“, София, май 2023

Боян Манчев: ЩО Е ОНТОЛОГИЯ?
Димитър Вацов: КРАТКА МЕТАФИЗИКА

Книгата „Що е онтология? Насрещни определения“ представя и разработва експериментално средищни философски категории, същевременно очертавайки хоризонта на оригинална онтологическа програма. Своеобразният опит се основава на дългогодишния обмен между Димитър Вацов и Боян Манчев – двама философи, обединени от усилието да възстановят позитивността на философското мислене: силата му да утвърждава и да устоява в света. За целта те предлагат „насрещни“ определения на ключови метафизични и/или онтологически понятия – съществуване, битие, свят, енергия, материя, форма, време и пространство, модалност, субект – критически преработвайки есенциалистките рудименти в тях така, че те да могат да продължат да работят в динамичен режим. Резултатът на двойното усилие е една комплексна „двуядрена“ теория – сложно единство на две сближаващи се в ред измерения, но все пак неидентични концепции. Сближаванията и различията между тях спомагат за многоизмерното, „релефно“, диалогично и експериментално разгръщане на фундаменталния предмет на изследването.

Книгата е насочена както към философи, специалисти в хуманитарното поле и студенти, така и към широка читателска публика с интерес към философската проблематика. Нейният иновативен характер позволява преработването на високата теория и индивидуалните тези на двамата автори в достъпно и увлекателно четиво. По тези причини книгата представлява не само оригинален принос към българската философия и хуманитаристика, но е и навременно четиво във времето на криза на ценности и понятия, когато преосмислянето на основни категории на нашата култура и на нашия свят става по-належащо от всякога.

„Тази книга е своеобразен манифест на модалната онтология. На онтологията на трансформацията.
На първо място, става дума не само за предефиниране на онтологията, а за предефиниране на битието. Съществуването е интерпретирано енергитично като модално взаимодействие на сили. На второ място, тази нова онтология изисква преосмисляне на субекта по начин, който онтологизира субекта и субективира съществуващото.
Има смелост, която може да се изрази и мисли само като философия. Има философия, която изисква смелост. Преодолели и метафизиката, и постметафизическото мислене, Боян Манчев и Димитър Вацов се отправят на път в непознат океан, който никой вече няма право да пренебрегне.“
– Дарин Тенев

Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

The post ЩО Е ОНТОЛОГИЯ? НАСРЕЩНИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ ОТ БОЯН МАНЧЕВ И ДИМИТЪР ВАЦОВ first appeared on Метеор.

научна редакция и предговор: Ани Васева

оформление: Теодора Венедикова

наборен шрифт: Spectral by Jean-Baptiste Levee (Production Type) © 2017
by The Spectral Project Authors

формат: 16 / 60 / 84 Печатница: Симолини-94

„Метеор“, София, 2022

ISBN: 978-619-7291-32-2

Констан Коклен е един от най-известните актьори от края на деветнадесети век. Не по-малко известна е неговата лекция „Изкуството и актьорът“, която чете в различни театри във Франция и чужбина. През 1880 г. излиза книгата му „Изкуството и актьорът“. След появата си „Изкуството и актьорът“ се превръща в една от най-четените и цитирани книги върху актьорското майсторство. Книгата има ключова роля в дебата за позицията на актьора в театъра, както и в споровете около това, кой е „истинският“ начин на игра – спор, в който взимат участие фигури като Дидро и Станиславски, спор, който се пренася през вековете от Антоан до Крейг, от Арто до Гротовски.

Книгата е издадена с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура".

The post ИЗКУСТВОТО И АКТЬОРЪТ ОТ КОНСТАН КОКЛЕН first appeared on Метеор.

наборен шрифт: Spectral by Jean-Baptiste Levée 

формат: 145 / 180 мм 

печат: Симолини-94 

„Метеор“, София, 2022

ISBN: 978-619-7291-33-9 

На 8 юни 1614 г. Пиетро дела Вале, млад римски благородник, потегля на Изток като поклонник към Светите земи. Но пътешествието на бъдещия откривател на културите на Изтока неудържимо се преобразява в хоризонтално слизане в Ада – всеки следващ преход на Изток разтваря нов адски кръг. 

След дванадесет години кръгът на одисеята на дела Вале се затваря: на 28 март 1626 г. една призрачна Евридика се завръща във Вечния град на сенките. 

Философската поема на Боян Манчев може да бъде четена като алегоричен разказ за съдбата на тялото; за това, което предстои; за музиката. Но в нея се чува и отглас от музика отвъд всеки разказ – музика, която пресича времето, дъха: 

Сибилата пее. 

Книгата е издадена с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура".

The post ПЕСЕНТА НА СИБИЛАТА ОТ БОЯН МАНЧЕВ first appeared on Метеор.

предпечат: Теодора Венедикова

формат: 16/70/100, меки корици, 354 стр.

„Метеор“, София, 2022

ISBN: 978-619-7291-31-5

„Музиката произлиза от Небето и пребивава сред хората; тя разцъфва от нищото и е завършена в природата; тя влияе на хорските умове, кара пулса ни да тупти и съзнанието ни да се движи.“
Така е описан произходът на музиката в предговора на първия корейски музикален трактат "Акхак куебом", написан по време на управлението на крал Сонджон през 1493 г. под ръководството на учения музиколог Сон Хьон. Пасажът е красноречив – музиката е мислена като нещо твърде различно и при всички случаи много по-обхватно от модерното европейско естетическо понятие. Музиката, произлязла от небето и завършена в природата, е космогонична стихия. Същевременно, бидейки свързана с устройството на обществото, музиката е и политическа сила.

В епохата на създаването на "Акхак куебом" музиката в Корея представлява своеобразна институция: тя е сложна система, неотделима от цялостен ритуален комплекс, чиято задача е да създаде хармония в обществото и природата. Книгата „Стихия и порядък“ разглежда това исторически и културно отдалечено от нас понятие за музика и изграждащите го практики в светлината на културната история, но и на музикалната теория и конфуцианската философия на епохата.

Яна Манчева е доцент по старокорейски език и култура към катедра „Кореистика“, Център за източни езици и култури, СУ „Св. Климент Охридски“, автор на „Ролята на учените в културния и политическия живот на традиционна Корея“ (Метеор, 2016). Новата ѝ книга се основава на докторската ѝ дисертация, защитена през 2008 г. в СУ.

Изображението на корицата е от изданието от 1743 г. на трактата „Акхак куебом“ и се ползва с любезното съгласие на Националния кугак център (Сеул).

The post СТИХИЯ И ПОРЯДЪК. КОРЕЙСКА ТРАДИЦИОННА МУЗИКАЛНА КУЛТУРА ПРЕЗ XV-XVI В. ОТ ЯНА МАНЧЕВА first appeared on Метеор.

превод: Ани Васева

графична концепция и оформление: Теодора Венедикова / Метеор

корица: strx (За корицата е използван фрагмент от фотография на ендотелни клетки от човешка пъпна връв.)

фотография: Ashwin Inala and Eileen Shiuan

наборен шрифт: Spectral by Jean-Baptiste Levée (Production Type) © 2017 by The Spectral Project Authors

формат: 32 / 70 / 100

печат: Симолини-94

„Метеор“, София, 2022

ISBN: 978-619-7291-34-6

Първият том от избраните произведения на Х. Ф. Лъвкрафт (1890 – 1937) представя не само творчеството на един от най-странните автори на миналия век, но и неговата биография, неговите ексцентрични философски идеи, художествения и научния контекст на творчеството му и не на последно място – неговия чудовищен пантеон.

Вестител на извънкосмически светове, които нахлуват в „реалния“ свят, Лъвкрафт изобретява и художествената им форма. Сам настоява на неповторимото си място в модерната литература като създател на метода на абсолютния реализъм или безкрайния космизъм.

Освен нов превод на едно от най-значимите късни съчинения на Лъвкрафт – повестта „Сънища във Вещерската къща“ (1933), представена в контекста на възникването й, настоящото издание включва писма на Лъвкрафт, студия от Боян Манчев и ценни материали както за верните почитатели, така и за всички, които ще открият необятния свят на чудака от Провидънс за пръв път.

"Откъде да знаем дали тази форма на атомно и молекулярно движение, наречена „живот“, е най-висшата от всички форми? Може би доминиращото същество – най-разумното и богоподобно измежду всички създания – е невидим газ! Или е може би пламтяща и сияйна маса от разтопен звезден прах. Кой може да каже, че хората имат душа, докато скалите нямат?"
Х. Ф. Лъвкрафт

Дошло е време творчеството на Х. Ф. Лъвкрафт да заблести с целия си тъмен блясък.

Книгата е издадена с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура".

The post ПРОИЗВЕДЕНИЯ, 1: СЪНИЩА ВЪВ ВЕЩЕРСКАТА КЪЩА ОТ ХАУЪРД ФИЛИПС ЛЪВКРАФТ first appeared on Метеор.

художник на картината на корицата: Борис Делчев

формат: 16/60/90, меки корици, 504 страници

„Метеор“, София, 2022

ISBN: 978-619-7291-27-8

Книгата е посветена на театъра на желанието и удоволствието. "На
сцената всичко е възможно. Затова ние избираме невъзможното."
Изданието съдържа концептуални, идеологически и методологически
текстове за постановките на „Метеор“ през периода 2010 - 2019 г. В
книгата са включени и фотографии от всички спектакли, както и текстове
от Боян Манчев, Леонид Йовчев, Моника Вакарелова и Георги Тенев.

Второ, разширено и преработено издание на „Метеор 2010–2019“,
осъществено през 2021 г. с финансовата подкрепа на Национален фонд
„Култура“

The post МЕТЕОР. ТЕАТЪР НА НЕВЪЗМОЖНОТО ОТ АНИ ВАСЕВА first appeared on Метеор.

художествено оформление: Метеор

105/165, меки корици, 120 страници

„Метеор“, София, 2022

ISBN:978-619-7291-29-2

„Мъртвороденото“ е първата преведена на български език книга на Мишел Сюриа – един от най-значимите съвременни френски писатели, измежду малцината, които променят представата за литература днес. Преводът, дело на Боян Манчев, поставя началото на издателската поредица на Метеор À rebours : Наобратно.

„Изворът на творчеството на Мишел Сюриа е в ужасяващи бездни, но то е направило от езика и мисълта огромните притоци на една река, чиято мощ е достатъчна, за да напои цялата литература.“
Тиери Гишар
(в сп. Le Matricule des Anges, юни 2022)

„Мъртвороденото е една от най-мрачните и безутешни книги в съвременната литература: в нея пулсира тъмното сърце на съществуването. Но разказът на Мишел Сюриа същевременно утвърждава – дръзко, радикално, безрезервно – суверенната му свобода, свободата да бъдеш: сам срещу света, въпреки света.
Мишел Сюриа, писател и философ, е между малцината, които променят представата за литература днес – може би последният „прокълнат“, но и един от първите, надмогнали проклятието чрез безрезервната отдаденост на творбата.“
Боян Манчев

Мишел Сюриа, писател и философ, е един от най-значимите френски автори днес. Сюриа е автор на няколко „разказа“, сред които „Изход“ (Exit, 1988), „Оливе“ (Olivet, 1996), „Безизходицата“ (L’Impasse, 2010) и „Мъртвороденото“ (Le Mort-né, 2016) и на три романа – „Обезобразяване“ (Défiguration, 1995) и „Вечният възврат“ (L’Éternel retour, 2006), преиздаден през май 2022 г. в един том заедно с предизвикалия сензация роман „Светът на любовниците“ (Le Monde des amants), подемащ наследството на Ницше, Батай и Уве Йонсон.
Сюриа често е представян като наследник на Жорж Батай – той не само е най-значимият биограф и изследовател на творчеството на Батай, но е и най-радикалният продължител на еретичната линия, набелязана от „прокълнатия“ френски мислител, авторът на „Прокълнатия дял“ – отказът от търсене на екзистенциално, философско или художествено убежище, излагането на гранични форми на опит, поемането на философски и творчески риск като необходимо условие за създаването на автентична творба. Прочутата, преведена на ред езици биография на Жорж Батай – „Жорж Батай, Смъртта в действие“ (Georges Bataille, La Mort à l’œuvre, Séguier, 1987; преиздадено и допълнено издание, Gallimard, 1992) – представлява сложен синтез на биографично повествование, интелектуална история и философия, който създава интензивен образ на мисълта и сингуларната фигура на френския философ и писател.
Сюриа е автор и на философски и литературни есета, сред които „Литературното проклятие“ (L’Imprécation littéraire, 1999), „Мечтаната революция“ (La Révolution rêvée, 2004) „Хуманималности“ (Humanimalités, 2004), „Другият Бланшо“ (L’Autre Blanchot, 2015), „С още по-голямо основание“ (À plus forte raison, съвместно с Жан-Люк Нанси, 2021) и „Принципи за една литература, която поразява с чума“ (Principes pour une littérature qui empeste, 2021).
През 1987 г. Мишел Сюриа основава списанието Lignes [„Линии“] (изкуство, литература, философия, политика), което ръководи и до днес. За последните тридесет и пет години Lignes се налага като едно от най-значимите френски списания, утвърждаващо линията на безкомпромисна философска мисъл и неподкупна политическа позиция, трибуна на френските мислители и творци, променили необратимо формите на критическо участие и съпротива през последния половин век. Сюриа основава влиятелната поредица в издателство Léo Scheer, прераснала в издателството Lignes et Manifestes (2003-2007 г.), преобразувало се на свой ред в Nouvelles éditions Lignes.
Книгите на Сюриа са преведени на ред езици, между които немски, италиански, испански, английски, руски, японски, турски, арменски, полски и др.

Преводът на повестта е дело на философа Боян Манчев, който е и автор на послеслова „Обратното на съдбата“. Манчев е дългогодишен съмишленик и приятел на Мишел Сюриа, както и член на редакционната колегия на списание Lignes. През 2009 г. ръководеното от Сюриа издателство Éditions Lignes публикува първата книга на Манчев на френски език, „Промяната на света“ (L’altération du monde).
Изданието утвърждава принципите на издателската поредица на Метеор – преводът, художественото оформление и разпространението на книгата се опитват да налагат друга форма и друга етика на книгоиздаване.

The post МЪРТВОРОДЕНОТО ОТ МИШЕЛ СЮРИА first appeared on Метеор.

English, first edition 

typeset: strx / Metheor

cover image: Boyan Manchev, Ivan Nikolov, Terra Ultima 

printed in Bulgaria by Simolini-94

„Metheor“, Sofia, 2022

ISBN: 978-619-7291-28-5 

СЪДЪРЖАНИЕ

Boyan Manchev, The Fugue of Time
Fragments on A Day That Has Everything
Maelström
Terra Ultima
The Virtuoso of Life
Yasuo Kobayashi, Boyan Manchv, What is Philosophy?
Chronology

Изданието съдържа материали от изследователската и артистична дейност на  Метеор в рамките на проекта Tempus Fugit, съвместен проект на Метеор, Гьоте-институт България и Френски институт в България, осъществен в рамките на Френско-германски културен фонд.

The post TEMPUS FUGIT BY BOYAN MANCHEV, ANI VASEVA AND YASUO KOBAYASHI first appeared on Метеор.

наборен шрифт: Minion; шрифт на заглавията: Fira Sans

печат: Симолини-94

„Метеор“, София, 2021

ISBN: 978-619-7291-26-1

Настъпва ли краят на съвременното изкуство? Ако това, което определяме като „съвременно изкуство” е историческа категория, то тя има ограничена историческа валидност. Дали сме свидетели на изчерпването на тази валидност? Какъв е историческият хоризонт на съвременното изкуство – и съответно неговият предел?

Книгата „Краят на съвременното изкуство?” се опитва да се изправи пред тези крайни питания. Тя въвежда едновременно историческа перспектива (тоест би била полезна и като въведение в проблематиката на съвременното изкуство) и критична, оригинална аналитична визия; тя извежда на преден план процеси, които могат да бъдат разглеждани като симптоматични и за съвременната социална и политическа динамика. В тази перспектива е изложена и аргументирана тезата за радикална трансформация, ако не и за постепенно, но необратимо изчерпване на движещите сили и формите на естетическа практика, определяна като „съвременно изкуство” в последния половин век.

Критическият анализ е осъществен на основата на ред представителни примери от полето на съвременното изкуство, както и на влиятелни теории и нагласи в съвременната философия, политическата и икономическа теория и историята на изкуството. Така книгата е насочена както към специализираната аудитория на занимаващите се със съвременно изкуство, така и към по-широка читателска публика с интерес към съвременната култура.

Боян Манчев е философ и теоретик на изкуството, преподавател в НБУ (София) и Университета за изкуства (Берлин), автор на двадесет книги, издадени на седем езика. Манчев участва в множество художествени проекти и форуми в полето на съвременното изкуство – както в алтернативни контексти, така и в някои от водещите институции в Европа, Азия и Америка.

Книгата е издадена с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура".

The post КРАЯТ НА СЪВРЕМЕННОТО ИЗКУСТВО? (ИЛИ БЪДЕЩЕТО НА ИЗКУСТВОТО) ОТ БОЯН МАНЧЕВ first appeared on Метеор.

формат: 16/60/90, меки корици и обложка, 604 страници

„Метеор“, София, 2021

ISBN: 978-619-7291-19-3

Наистина ли се случват нещата в театъра? Събитията в театъра действителни ли са? В театъра лъже ли се? Каква е разликата между „наистина“ и „истина“ в театъра? Въпроси, чийто отговор уж знаем – в театъра нещата не са „като в живота“. И все пак театърът е живот. Театърът е място на чудеса. Театърът е място, където имаме шанса да преживеем живота като друг. „Театър и истина“ се заема да изследва възможностите, които тези въпроси разтварят пред нас. Да открие как театърът едновременно е наистина и не е и как това не е лъжа.

В тази книга любителите и изследователите на актьорското майсторство, на режисурата, на теорията и историята на театъра ще открият и анализи на проблеми като ефектът на отчуждението при Брехт, естественото при Станиславски, възможността при Арто, биомеханиката при Мейерхолд, как театърът е игра според Шехнер, защо ролята е призрак според Коклен, както и защо актьорът може всичко. Разгледани са понятия като „действителност“, „игра“, „илюзия“, в светлината на тезите на ключови за рабирането на театралната теория философи като Дидро, Лесинг, Гьоте, Хегел, Шилер, Шелинг. Специално внимание е отделено на явления като „реалистичен театър“, „условен театър“, „политически театър“, на съвременната теория и практика в областта, както и на частния случай на „перформанса“.

Книгата е публикувана с помощта на Министерство на културата.

The post ТЕАТЪР И ИСТИНА ОТ АНИ ВАСЕВА first appeared on Метеор.

формат 16/60/90, меки корици и обложка, 535 страници

„Метеор", София, 2021

ISBN: 978-619-7291-21-6

Какво е свободата? Дали свободата е условие на самото съществуване, или тя е, напротив, единствено негов утопичен хоризонт? Ако свободата е условие на съществуването, то можем ли изобщо да я познаем, и как?

Какво е свободата във философски смисъл? Необходимо ли е една философия на съществуването или една онтология да започне с идеята за свобода? Възможна ли е друга онтология освен тази, чиято действена сила е свободата?

На основата на един свръхкритически прочит на Кантовата „Критика на чистия разум“, съсредоточен върху парадокса на свободата у Имануел Кант, Боян Манчев си поставя за цел да отстоява идеята за свобода като онтологическо условие на съществуването и същевременно като необходима модалност на философското действие.

Първият том на Свобода въпреки всичко, „Свръхкритика и модална онтология“, разглежда хипотетичните модални основания на трансценденталната философия, като си поставя за цел да ги мобилизира свръхкритически по посока на една онтология на необходимия свят, с която се разтваря хоризонта на втория том на книгата.

Свобода въпреки всичко представлява най-разгърнатият досега израз на български език на проекта на Манчев за модална онтология на съществуването, развиван по протежение на последните две десетилетия.

Резултат на четиригодишен труд, първият том на "Свобода въпреки всичко" беше завършен в самия край на 2020 г. и излезе от печат в началото на 2021 г.

The post СВОБОДА ВЪПРЕКИ ВСИЧКО ОТ БОЯН МАНЧЕВ first appeared on Метеор.

Издадена на български, френски, немски и английски език.

Поема за разрива и съвпадението, за обсебването.

„Виртуозът на живота“ е поема за предела – за Terra ultima. Тя въвежда образите на Севера – камъкът и дюните, скорците и звездите, цветовете на Северното сияние – като образите на предела на света, но и на един пределен свят. Въпросът на Виртуоза е въпросът за предела като форма на съществуване: съществуване, което пресича границата си. Пределът като радикална автономия и предел на автономията. В този предел Субектът се среща с невъобразимото Друго, изпитва го, вгъва се в ерогенния му релеф. В този предел природните сили сами (въ-)стават (като) Субект-Виртуоз.

Починалият десет дни след петдесетия си рожден ден канадски пианист Глен Гулд (1932–1982), обсебен от Севера, оплакващият съдбата си в забравения рай на Terra ultima римски поет Публий Овидий Назон и съчлененото от мъртви тела и електрически импулс Чудовище на доктор Франкенщайн, напуснало света върху айсберг в Северния ледовит океан, са фиктивните персонажи, изграждащи съзвездието на „Виртуозът на живота“.

Философската поема на Боян Манчев „Виртуозът на живота“ беше представена в рамките на изложбата Terra ultima в четири езикови версии – на български, френски, немски и английски език, с участието на актьорите Леонид Йовчев, Маркус Райнхард и Кристоф Печанац.

The post ВИРТУОЗЪТ НА ЖИВОТА OT БОЯН МАНЧЕВ first appeared on Метеор.

редакторка: Надежда Радулова

коректорка: Поли Муканова

72 стр.

"Метеор", София, 2020

ISBN: 978-619-7291-18-6 (меки корици)

ISBN: 978-619-7291-20-9 (твърди корици)

СЪДЪРЖАНИЕ

I. АКСИОМА

Мъртъв мир

Утопия за племето

Смърт за граматическия бог

Спасителят, име за куфар

ослепителният газ на ангелите...

Красивите и рационалните

21.03.2009

докато се подчинявам...

Сляпа среща

Любов в кевлар

Иван Шентов

Покрив

II. ПЕЧАЛ

За август

Проклятие

тези мъже из гръбнака ми...

„Гледам те“ / „Напиши ме“

Тирада за две празноти

На тъмните улици

На тримата любими

Да пиша

Неща

Що

За тежестта на твоята отсъстваща прегръдка

III. ПЕЧАЛНИ АКСИОМАТИЦИ

Тъмни теореми: Портрет на Цветан Марангозов от Златомир Златанов

Празни формули: Портрет на Златомир Златанов от Цветан Марангозов

Престъпни аксиоми: Автопортрет на Красимир Крумов

Една бележка

ослепителният газ на ангелите...

ослепителният газ на ангелите,
които не искат да бъдеш сам
няма какво да ти вземе освен
това да знаеш че ще изчезнеш

утешаващият въздух, който все
така не искаш да дишаш, няма
да скрие това твое грозно участие
участието ти в общото издишване на

истината за поетиката на саморазрушението
истината за хербария от тешени думи, които
си трупал в тавана на въпиющите хлебарки и
из истината и в твоя кътник в който умираш

това са знаците

които заспиват аритметичеки
и правят пирамиди от грешки
лъжат за компаса на стъпката

която води директно

в ослепителния газ на ангелите,
които искат да бъдеш сам
когато нямаш нищо за губене

The post АКСИОМА И ПЕЧАЛ ОТ СТАНИМИР ПАНАЙОТОВ first appeared on Метеор.

ISBN: 978-619-7291-17-9

Фантастичен Часослов е поредица от четири книги-сезони.

Зима, Пролет, Лято и Есен включват кратки поетични и философски текстове, поеми и фрагменти, в които времето се склонява през образите на четирите сезона: фантастична мяра на необратимостта и кръговрата на времето.

Първата книга от Фантастичен Часослов включва

„Есен“ (Фантастичен Часослов, 1 –– Есен: Вещици, Вестители) и

„Зима“ (Фантастичен Часослов, 2 –– Зима: Вещици, Комети)

*

Кои са те? Тези зли, немигащи, желани, огнени жени? Те са вещици.

Жълти облаци се кълбят около тях, пълзят, издигат се, димят като поток от лава.

Вещиците ни желаят.

*

Вещици мои, вещици безразлични, зли красавици, туловища от мрачна радост, тук завийте в ъгъла на времето, тук огъвайте все повече и повече пространството, натягайте. Не, не ставайте разумни, не бъдете раболепни пред изкуството на мага. Също като вас, и аз съм страдаща, терзаеща душа, също като вас, сияйна плът и мрак, нищо общо със човека.

The post ЗИМА: ВЕЩИЦИ, КОМЕТИ. ФАНТАСТИЧЕН ЧАСОСЛОВ, I ОТ БОЯН МАНЧЕВ first appeared on Метеор.

„Метеор“, София, 2019

ISBN:978-619-7291-14-8

“Новият Атанор” е начало на поредицата от книги на Боян Манчев “Философска фантастика”. Всеки том на Философска фантастика се състои от автономни книги, различaващи се по форма и обем, но обединени от обща насока. Настоящият Първи том включва Пролога “Начала на философската фантастика”, следван от първите пет опита: “Опасностите на философията”, “Апейрон, Безмерният”, “Огън”, “Хаос” и “Освободеният Хаос” - експериментални философски текстове, писани по протежение на предходното десетилетие и публикувани отчасти на френски, английски и немски език.

Философската фантастика не е хибриден жанр, смес на философия и фантастика. Тя е опит върху самата форма на философията: опит за експериментиране с нови възможности за артикулация на филосoфската форма. Философската фантастика е работа на философията в модуса на желанието. Тя иска да изобрети Новия Атанор, новата философска пещ, необходима за трансформирането на философската субстанция, за кристализирането й като lapis philosophorum, като философски камък.

Пролегомените на Философската фантастика привидно не поставят централен проблем, нямат строго очертано поле на изследване, тема, обект и метод. Същевременно, те съвсем не са самоцелен експеримент или методологическо упражнение. Корпусът им, седиментирал през десетилетието, е прекомпозиран многократно. Включените в Първия том опити разтварят хоризонта на началото – на началата. Те не поставят начален въпрос, а начеват търсене, фантастично действие. Така те по необходимост се сблъскват с въпроса за началото, но и с въпроса за предела – пределът на философията, пределът на мислимото, пределите на света. Пределно мислене, пределен опит, свят на предела.

Първият хвърлей на философската фантастика може и да е само хвърлей на причудлив камък от морския бряг във вълните на Анаксимандровото море. Но устремът на този хвърлей е необходим.

Начална аксиома на философската фантастика: фантазията е самата сърцевина на света

Тя е светотворяща мъглявина.

"Новият Атанор" беше публикувана в навечерието на Коледа 2019 г. и премиерата й беше планирана за първия ден на пролетта.

The post НОВИЯТ АТАНОР. НАЧАЛА НА ФИЛОСОФСКАТА ФАНТАСТИКА ОТ БОЯН МАНЧЕВ first appeared on Метеор.

актьор: Леонид Йовчев 

Проектът "Да играем литература" представя класически произведения по нов, неочакван начин: литературата е изиграна. Това не е представление по драматургична адаптация, не е четене, не е рецитация. Режисьорката Ани Васева и актьорът Леонид Йовчев заедно са изработила структура, по която след това в реално време полу-импровизирайки, актьорът изиграва разказа на Гогол.

Една от големите цели на проекта е да запознае бъдещи читатели на Гогол с текстовете му, олекотявайки прехода, създаден от голямото разстояние във времето,  от езика  и действителността, формирани от съвсем друг живот. Светът на Гогол е безкрайно интересен и проектът "Да играем литература" го показва по ангажиращ и вълнуващ начин.

Това е собствена интерпретация, която се придържа максимално близо до оригинала. В нея са вплетени и множество препратки към други произведения на Гогол, негови интерпретации и произведения от други автори.

Проектът е осъществен със съдействието на Национален фонд "Култура"

"Шинел"

"Нос"

Режисьорката Ани Васева за проекта

The post ДА ИГРАЕМ ЛИТЕРАТУРА – ГОГОЛ first appeared on Метеор.

Боян Манчев

Никой никога няма да узнае тайната, откъдето пиша и фактът, че го казвам, не променя нищо.

Жак Дерида, Circonfession (Paris, Seuil, 1991)

Дали обаче назоваването на тайната не променя всичко?

Е ли тайна назованата тайна? Е ли тайната чудовище, което се явява, за да се де-монстрира?

Етимологията на латинската дума monstrum, чудовище, не назовава просто това, което се показва, тоест явява, само-разкрива (както спекулативната употреба моделира от век насам думата monstrum), и следователно, в самия акт на разкриването, се де-монстрира, раз-очудовищностява; напротив, monstrum е на първо място самият акт на разкриване, а не разкриваща се същност. Monstrum е разкриването на поличбата, на скритата истина, с която метонимично е свързано разкритото чудовище. Но е ли чудовище едно разкрито чудовище?

Една разкрила се като тайна тайна е ли все още тайна?

Дерида едва ли би бил очарован от това да бъде вкарван в неумолимата хватка на семантичната логика на Гремас. Но според едно визионерско измерение на семиотичния квадрат на Гремас, лъжата не е контрарен двойник на истината. Контрарен двойник на истината е фалшивостта. Контрарен двойник на лъжата обаче е тайната. Ако истината е това, което е и се явява, ако фалшивостта е това, което не е и не се явява; ако лъжата е това, което не е и се явява, то тайната е това, което е, но не се явява.

Но в такъв случай, е ли тайната на Дерида все още тайна? Откъде се изказва / пише Тайната, ако не “откъм” собствения си произход? Именовайки се, не се ли посочва, тоест де-монстрира? С други думи, явявайки се, не става ли тайната истина? Но тогава как тя е тайна?

А ако там, в непостижимата точка, от която се говори, има нещо съвсем друго, дори не нещо, а просто нищо?

Знае ли се тайната, която се изявява? Подменяме ли тайната, явявайки я? Или тайната подменя нас?

А ако тайната е не това, което е скрито от нас, не и това, което е скрито от нас, а това, което крие “нас”?

Истината е обратното на "реалното".

Тайната – на лъжата.

*

Днес, 15 юли 2020, Жак Дерида би навършил 90 години.

Жак Дерида и Боян Манчев на 15 юли 2002 г.

юли 2002 – 15 юли 2020

The post БОЯН МАНЧЕВ: ТАЙНАТА, ДЕРИДА first appeared on Метеор.

Определено всички сме изморени, притеснени и се страхуваме да не загубим живота си. Голямото извънредно положение се стовари върху нас. Свободата е преустановена, за да се запази живота на всеки. Някои демонстрират. Животът, смъртта се срещат отново на улицата. Срещат се и се сблъскват. Всички освен невидимия враг. Прилика на нормалност. Малко борба, моля, или ще се задуша. Но лицата са станали неузнаваеми. Под маските, които не позволяват да се поеме нов въздух. Диша се това, което се изхвърля. Без жизненоважен кислород, само въглероден двуокис. Всяко движение задушава. Безлико човечество на сцената на историята (история, колоездачна пътека hors contexte). С изключение на един, без маска. Единственият, който – мастито подреден – остана в свят, който вече не съществува: лицето на властта. Що за изключително положение! С изключение на мен.

Текстът е първоначално публикуван на италиански в Antinomie. Scritture e immagini, 5 май 2020.

Превод от италиански: Боян Манчев

The post ФЕДЕРИКО ФЕРАРИ: С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА МЕН first appeared on Метеор.

Определено всички сме изморени, притеснени и се страхуваме да не загубим живота си. Голямото извънредно положение се стовари върху нас. Свободата е преустановена, за да се запази живота на всеки. Някои демонстрират. Живот, смърт се намират на улиците. Срещат се и се сблъскват. Всички освен невидимия враг. Прилика на нормалност. Малко борба, моля, или ще се задуша. Но лицата са станали неузнаваеми. Под маските, които не позволяват да се поеме нов въздух. Диша се това, което се изхвърля. Без жизненоважен кислород, само въглероден двуокис. Всяко движение задушава. Безлико човечество на сцената на историята (история, колоездачна пътека hors contexte). С изключение на един, без маска. Единственият, който – тежко подреден – остана в свят, който вече не съществува: лицето на властта. Какво изключително извънредно положение е! С изключение на мен.

The post ФЕДЕРИКО ФЕРАРИ: С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА МЕН first appeared on Метеор.