„Метаморфози“ от Овидий е не само едно от най-влиятелните, но е и сред и най-очароващите произведения в историята на световната литература. Идеята ни за чудо, за възможност на невъзможното е невъзможна без способността на материята да се трансформира, да се превръща от едно в напълно друго. Но какво представлява метаморфозата? Как се случва чудодейната трансформация на една форма в друга? Какво се запазва и какво се губи при метаморфозата? След метаморфозата формата същата, но променена ли е, или е напълно друга – чудовищно нова?
„Метаморфози“ на Метеор представляват не буквално предаване на оригиналния текст, а интерпретация, включваща ред допълнителни източници, други версии на митовете, а често и собствени инвенции. В този смисъл те са „по Овидий“ и същевременно са полет както на мисълта, така и на въображението.
„Метаморфози“ е част от дългосрочния проект на Метеор, който до скоро се наричаше „Да играем литература“, а от края на 2025 г. е преименуван на "Протеиди". В нашата творческа интерпретация протеидите са метаморфични сили, подобни на Протей - древногръцкото божество, същностно свързано с метаморфозата. Новото название синтезира театралния ни и литературен опит да работим с онова, което няма форма, а е в постоянна промяна. Това, на първо място, е самият театър – винаги в промяна, никога един и същ дори и в повторението. Това е и подходът ни към избраните литературни текстове. Превръщаме ги в театър не (само) като ги превеждаме от език на друг (от писмен на устен, от литературен на театрален), а ги трансформираме на сцената, възползвайки се от потенциала им, инкорпорирайки паралелни текстове и метатекстове, анализи и по-късни версии, както и собственото ни разбиране за света на творбата. Резултатът е текст-в-промяна, текст-театър, протеичен текст, театрално представление, коментиращо самия театър като това, което той същностно е – действие, промяна.
Началото на „Да играем литература“ беше поставено през 2021 г. с Гоголевите „Нос“ и „Шинел“. Движещата сила в основата на поредицата беше желанието да се преодолее препятствието между големите произведения на класическата литература и техните нови читатели, дължащо се най-вече на бързото остаряване на езика, на трудността за по-младите читатели да проникнат в света на произведението. Но през изтеклите оттогава години, резултатът решително надскочи намерението. В процеса на изследване и създаване на представленията открихме, че вече не работим за да улесняваме достъпа, а за да последваме желанието си за нов вид среща с литературата и театъра, да разкрием скритото, да играем с фантазията и материята, да споделим вълнението си от тази чудодейна среща на литературата и театъра, в която всичко е колкото обърнато към вечността, толкова и мимолетно.
В проекта „Да играем литература“ Ани Васева и Леонид Йовчев създават структура, в която се импровизира – в хода на репетициите, продължаващи месеци, структурата постепенно кристализира, без да се фиксира докрай, остава жива и динамична. Актьорът разказва, изиграва, предава, интерпретира оригиналния текст, като не учи реплики наизуст, а всеки път текстът „се ражда“ наново. Този подход остава непроменен въпреки смяната на името на поредицата.
Проектът е осъществен със съдействието на Национален фонд "Култура", Министерство на културата и Swimming pool.