текст: Ани Васева, Боян Манчев, с включени фрагменти от Е.Т.А. Хофман
превод на немски: Елвира Борман
превод на английски: Катерина Попова
апарати и дигитални програми: Стефан Дончев
музика: Кристоф Печанац / Klimperei
звуково оформление: Ангел Симитчиев
плетени костюми: Катрин Методиева, Илга Медарска
видео: Иван Николов

с участието на: Леонид Йовчев и Катрин Методиева

премиера в София: 16 и 17 юни 2022, Swimming Pool
премиера в Берлин: 26 и 27 август 2022, ACUD Theater

“Атлантида” е посветена на Хофман – авторът, композиторът, невъзможният персонаж. Аз съм Хофман, аз не съм на себе си. Хофман не е това, което е, точно защото е това, което е. Реалното не е това, което е, защото е точно това, което е. Това е ефектът Хофман на Реалното. Траещата два века Хофманомания, подземно пренаписала историята на изкуството, се дължи на “Eфектът Хофман”: ефектът на дестабилизиране на Реалното, на извличането на свръхреалното, на повече-от-реалното от самата структура на “баналната” тъкан на Реалното.

Атлантида – утопичната територия на Хофман, Обетованата Земя на Повече-от-Реалното е мястото, където странният свят на Хофман – свят, в който „всичко твърдо се разтваря във въздуха“, наистина се материализира. И Хофманианата, и Хофманоманията произхождат оттам.

В „Атлантида“ Метеор мобилизира своите театрални контра-техники. И така, Хофман-Господарят-на-Unheimlich ще се яви като протагонист на театралната оратория, разгръщаща фантастично теоретично предложение – самото то Двойник на преобърнатия свят на Хофман.

Проектът е осъществен със съдействието на Staatsbibliothek zu Berlin, Столична Община и Национален фонд "Култура".

 

Трейлър

 

Част I. - Hoffman 

 

Част II. - Der Sandmann

 

Част III. - Heimlich/ Uncheimlich 

 

Част IV. - Automata

 

Част V. - Anselmus 

 

Част VI. - Atlantis

 

 

По „Метаморфози“ от Овидий

 

Режисьор: Ани Васева

Актьор: Леонид Йовчев

Драматург: Боян Манчев

Консултанти: Камелия Спасова и Богдана Паскалева

 

Аудиовизуален спектакъл, посветен на времето, на тялото, на сянката. На промяната, на специфичното качество на телата да бъдат едновременно твърди и меки, да се променят и устояват.

Представлението е част от проекта Ex corpore, осъществен с финансовата подкрепа на Програма „Култура“ на Столична Община и Министерство на културата и със съдействието на Swimming Pool, галерия „Етюд“, „Хахаха импро“. Проектът е част от програма „Наследство“ на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

концепция, текст, постановка и драматургия: Ани Васева, Боян Манчев и Леонид Йовчев
консултанти: Футоши Хошино и Ясуо Кобаяши
художник: Стефан Дончев

с участието на: Леонид Йовчев, Боян Манчев и Футоши Хошино

Премиера - Пловдив 2019, 20 септември 2019 г. (Държавен куклен театър – Пловдив). Софийска премиера - 30 октомври 2019 г. в Културен Център СУ и 31 октомври 2019 г. в Дом на киното. На 30 октомври, преди спектакъла, е проведена лекция на Ани Васева, Боян Манчев и Леонид Йовчев: "Радикален опит и перформативни контратехники: Тацуми Хиджиката и началото на Буто". И двете вечери е представено и изданието "Тъмна поема", част от проекта. Представяне в Токийски Университет - 1 декември 2019 г.

* * *

Проектът е част програмата на Пловдив – Европейска столица на културата към проектите с фокус японска култура и се осъществява с подкрепата на EU Japan Fest и Министерство на културата, и съдействието на Културен Център на СУ, Дом на киното, галерия „Етюд“ и „Ха-ха-ха Импро“.

Фрагмент 1

 

Фрагмент 2

Премиера - май 2019, Гьоте-Институт България

 

Творчеството на Хофман е белязало цялата фантастична литература от деветнадесети век насам – от Гогол и Балзак, през Достоевски, Едгар Алан По и Бодлер, до Кафка, Томас Ман, Булгаков и съвременната фантастична литература като цяло. Сюжети от негови книги са в основата на множество музикални произведения, като сред най-известните са “Крайслериана” на Шуман, „Лешникотрошачката“ на Чайковски, “Хофманови приказки” на Офенбах и „Копелия“ на Лео Делиб. Съвременните български читатели познават Хофман през изданието на „Котаракът Мур“ („Отечествен фронт“, 1973), двата тома „Избрани творби“ („Народна култура“, 1987) и книжката с прекрасните, странни илюстрации на Любен Зидаров – „Хофманови приказки“, съдържаща четири произведения на Хофман („Лешникотрошачката“, „Златната делва“, „Малкият Цахес, наречен Цинобър“ и „Царската годеница“) и др .

Е.Т.А. Хофман е странна и необичайна фигура. Необичайна за историята на литературата като цяло, но и за собственото си време и за литературното течение, към което принадлежи. Ако повечето от големите романтически автори – Байрон, Шели, Блейк, Колридж, Пушкин, Лермонтов, Новалис, Тик – се обръщат към фантастичното като към сюблимен заместител на реалността, то Хофман изобретява нова форма на фантастичното: гротескно, смешно, смесващо всекидневната реалност с ексцентричен въображаем свят, но не по-малко извънредно и най-важното – не по-малко вълнуващо и желано. Фантастичното при Хофман е парадоксално и необяснимо. То събира в едно противоречащи си, често взаимоизключващи се явления. Авторът никъде не си прави труда да обясни на любезния читател как се съчетават тези несъчетаеми елементи - подход, който по-късно става централен за творчеството на Гогол, който в разказа си „Нос“ никъде не подсказва на читателя как носът носи шинел, ходи, говори, влиза в църква и заема служба. Механичното занимава Хофман като неорганично подобие на органиката, което е по-интересно, занимателно и ценно от органиката – автоматите и куклите при Хофман са виртуозно изработени, но стряскат с грубостта и ритмичността си, разкриваща ги като нежива, заплашителна природа. Те са и плашещи и прекрасни. Обикновени животни при Хофман почти не се появяват – хофмановите животни са магьосници, философи или дори хора – архивариусът Линдхорст от „Златната делва“ е саламандър, а дъщеря му Серпантина е змия (разбира се, не става ясно как всички общуват с Линдхорст като с човек и то на важна служба или как студентът Анселмус е влюбен в змия). Патосът и помпозността на Хофмановите съвременници липсват в неговите творби, но затова пък последните въвеждат иронична нагласа, характерна за модерния алиениран свят: ирония, която ще открием по-късно при Гогол и Достоевски, при По и Бодлер.

Изходната хипотеза на работата ни, на която се основава и творческият ни интерес към Хофман, е именно хипотеза върху фантастичното. Според нас истинската хофманомания, която косвено продължава и до днес, не може да бъде обяснена без “ефекта Хофман”: ефектът на дестабилизиране на реалното, на извличането на свръхреалното от самата структура на баналната ежедневна тъкан на реалното. “Ефектът Хофман” предшества и обуславя модерната психологизация на изкуството, както и появата на самата психоанализа. Емблематичните съвременни жанрове на психологическия трилър и научната фантастика се намират под знака на Хофман. Интересува ни преобръщането на романтическия мит за автора, както и въвеждането на алтернативна идея за творчество и опит за създаване на действителност, не по-малко трагични от романтическите, но отказващи се от парадната самогероизация.

Значимостта на Хофмановото творчество за модерния театър в това отношение е ключова. Не само балетът, оперетата и операта на XIX в. се оказват задължени на Хофман; някои от революционните театрални режисьори от началото на XX в. са директно вдъхновени от неговото творчество. Таиров поставя Хофмановата "Принцеса Брамбила”, Хофман влияе и на Всеволод Мейерхолд, измежду чиито любими автори е. Този интерес прави възможна хипотезата за връзка между метода на биомеханиката на Мейерхолд и автоматите на Хофман, както и на Фройдовата идея за автоматизма на несъзнаваното, експлоатирана художествено от сюрреализма.

- - -

 

Спектакълът е осъществен със съдействието на Гьоте-институт. Проектът е финансиран от Програма „Култура” на Столична община.

 

Фрагмент 1

 

Фрагмент 2

режисьор: Ани Васева

текст: Ани Васева, с включени фрагменти от текстове на Боян Манчев и Ани Васева от стари спектакли на "Метеор", както и текстове, писани от актьорите.

В представлението са използвани костюми от спектакли на „Метеор“, с художници Аглика Терзиева, Георги Шаров, Стефан Дончев и Ани Васева.

режисьор: Ани Васева

текст: Боян Манчев

музика: Константин Марков

апарати и дигитални програми: Стефан Дончев

художник рисуван декор: Борис Делчев

концепция костюми: Ани Васева

изработка костюми: Дарина Стоименова, Катя Петрова и Теодора Бамбикова

маски и специални костюми: Емилиян Бонев и Михаил Жекунов

интендант: Михаил Жекунов
фотография: Орлин Огнянов, Теодора Бамбикова, Фото-Корпус

 

с участието на: Леонид Йовчев, Емона Илиева, Валери Георгиев, Мария Панайотова, Мартина Апостолова и Михаил Жекунов

 

Премиера - октомври 2017, ДНК, София

 

„Пътуване към ада” е визуална поема.
„Пътуване към ада” е поетическа фантазия.
„Пътуване към ада” е театрална оратория.
„Пътуване към ада” е спектакъл за еуфорията от освобождаването на формите и желанията. За пространство без време. За радостното разбесняване на фантазията, каквото е у Бош, Брьогел, Данте и Блейк. Адът не е мястото на осъществяването или неосъществяването на желанията, а на откритието, че желанието започва и завършва в себе си. Където няма време, няма и развитие. Нещата са огледални образи на самите себе си. Адът е експериментална хипотеза за форма на живот. Той разкрива ада не като неизбежност, а като не-обходимост.

Пътуването към ада е пътуване към себе си. Адът не предстои. Адът вече се е случил. Адът е тук и сега. „Където няма желание, там няма ад. Където няма ад, там няма желание.”

* * *

Проектът е финансиран от Програма „Култура” на Столична община за 2017 г. и от Министерство на културата, и е осъществен със съдействието на ДНК / НДК.

* * *

„Страховити същества окриват театралната оратория Пътуване към ада, които напевно ни въвличат в пространството на страх и ужас, където ще проследим трансформациите на материя и желание.“
Димитър Божков, Нови драматургии

„Физически (или метафизичен), често на ръба на абсурдизма, пародията и дори гротеската, театърът и изкуството на любимата ни група Метеор флиртува – всъщност извършва един задъхан акт – с неконвенционалното.“
Марина Деливлаева, Jasmin Magazine

„Въобще ефектът, който „Пътуване към Ада“ предизвиква, е силно мистериозен, загадъчен и трудно подлежи на рационален коментар. Подобно на актьорската игра, така и зрителското възприятие се мултиплицира в деформацията си, все по-провокативен и смел става въпросът за смисъла, значението, посланието, което идва от сцената. Последните все по-безцеремонно подлежат на изграждане и деконструкция в един многопластов, противоречив разказ за човеко-чудовищната природа.“
Елена Ангелова, въпреки.com

 

Запис на представлението

https://www.youtube.com/watch?v=gHQxmOxLO0M

 

Хор на сенките

https://www.youtube.com/watch?v=9vkU0pypLsg

Представление-лекция за Хауърд Филипс Лъвкрафт

 

текст, режисура и музика: Ани Васева
художник: Стефан Дончев
фотография: Георги Димитров, Теодора Бамбикова и Боряна Пандова

с участието на: Леонид Йовчев и Галя Костадинова
и гласовете на Боян Манчев и Цветан Цветанов

Премиера - ноември 2016, Дом на киното, София

Х.П. Лъвкрафт е странна, забележителна фигура в литературната история. Въпреки че приживе остава почти напълно неизвестен и умира в бедност, неговите произведения имат огромно влияние върху horror жанра в литературата, киното, музиката и поп културата. Освен стотиците филми, книги, музикални албуми, посветени на сюжети от неговото творчество, или инспирарни от него, съществуват и всеизвестни поп референции, отново произхождащи от разказите на Лъвкрафт (най-известната от тях може би е лудницата Аркам от вселената на DC comics).
Апокалиптичният космос на Лъвкрафт съдържа бездънни мрачни пространства с пет измерения, в които чудовищни извънземни градове с невъобразима геометрия са населявани от зловещи, фасциниращи фигури. В този свръх-естествен, свръх-организиран свят извънземни създания - полу-растения, полу-мекотели, полу-бозайници - бродят из обширните Планини на Лудостта.
Безформеното е плашещо – това, което има множество форми; това, което е неразграничимо и неопределимо. Но при Лъвкрафт, парадоксално, страшното предизвиква и симпатия. В това същностното за Лъвкрафт напрежение между заплашително и приятно, обсценно и спокойно, жизнено и разлагащо се, екипът на спектакъла открива опорната точка, от която се оттласква в своя изследователски път.
Представлението е и лекция, тъй като експериментира едновременно теоретически и практически с понятия от лъвкрафтовата вселена, с фактология от биографията и литературата му. Поставя се под въпрос популярния днес жанр на lecture performance и неговата претенция за неопосредстван, „нерепрезентативен“ подход към материала. Можем ли да изнесем лекция, да предоставим информация и рефлексия, без обаче да се откажем от динамиката на формата, от отчаянието, мрака и експлозиите на фантазията, породени от творчеството на Лъвкрафт?

* * *

Лъвкрафт пише за завръщане в къщата на детството – стара, потънала в разпад, сред завземаща я мрачна зеленина. Копнежът по красотата на бавното разложение на подложената на естествения ход на времето материя е това, което ни привлече към Лъвкрафт. Да, разбира се, и чудовищата, и страхът от непознатото, непредставимото, безформеното. Но в тях се съдържа любов към всичко онова, което надскача баналната, вечно обновяваща се, досадно фертилна ежедневност на брутално оцеляващия както може, възхваляващ възможността, винаги предпочетена пред невъзможността, свят. Ние избираме невъзможното. Искаме да намерим оазиса на разпада.

* * *

Спектакълът е осъществен с финансовата подкрепа на Министерство на културата и със съдействието на Дом на киното. 

* * *

„Лъвкрафт“ е един от малкото опити, поставящи си по-амбициозни цели, що се отнася до разбирането наследството на писателя от Провидънс. Представлението минава дръзко отвъд свързаните с Лъвкрафт клишета, а дори когато се опира на тях, демонстрира тяхната дълбочина в перспектива, за която малцина са се замисляли.“
Христиан Йовчев, Под моста

„Напрежението между събитийността, пред която спектакълът ни изправя като зрители (случващият се на място пред нас и стъписващ ни вертикален срез), и липсата на събитийност вътре в спектакъла (вертикалният срез, в който няма време), се родее не просто с напрежението в момента на стъписването пред ужаса, но с безвремието на „космическия ужас“, централна категория при Лъвкрафт. Състояние, което тук няма да видим нито показано, нито перформативно разиграно, а извикано по напълно неочакван начин именно чрез този споделен аспект по отношение на времето и пространството – една точка, в която е всичко.“
Моника Вакарелова, нови драматургии

„Новият театрален експеримент на група Метеор и Ани Васева е истинска провокация (...) Невероятни същества и страховити привидения изпълват Дома на киното със злокобни звуци, нечовешки движения и хипнотични трансформации.“
Патриция Николова, Sofia Live

 

Фрагмент

автор и режисьор: Ани Васева
драматург: Боян Манчев
художник: Георги Шаров
музика: Константин Марков
фотография: Георги Димитров

с участието на: Леонид Йовчев и Галя Костадинова

Премиера - март 2016, ДНК, София

 

ТОТАЛНА ЩЕТА е комедия за щетата, която си нанасяме, живеейки. За любовта, красотата, изкуството. За безпричинните афекти. Спектакъл от, за и с хора, животни и цветя. Животът е преразход на енергия, енергия, която не се преобразува никога - косматите тела на нашите афекти, нашите космати любимци, нашите космати двойници. Към този преразход, до тотално изнемогване, е устремена “Тотална щета”.

„Няма пречки пред любовта (освен физически).“

* * *

„ТОТАЛНА ЩЕТА е пълно изразходване на наличното. Унищожение, в което израства нашият феникс – разрухата е нашата творба. Мястото, където съществуването е възможно единствено като перманентен апокалипсис. Разкриване на скритото, изявяване на двойственото, тройственото и множественото, разчленяване на единичното. Движени сме от желанието, което се изразходва докрай, без да се изчерпи. Желанието, от което те втриса и което няма цел, освен да се актуализира. Не да постигне обекта си, защото такъв няма, а да бъде постоянна реалност. Желанието няма перспектива, не се среща с мрачната меланхолия на своето постигане. Неговият свят е абсолютен и моторът му е перпетуум. Ние сме троцкисти на желанието.“
Ани Васева

„Тотална щета“ е пълнокръвно представление, което едновременно вълнува и възхищава зрителя от изобретателността и професионализма на Метеор. Тези две качества проникват на всички нива – драматургия, режисьорски ходове, музикално оформление и преди всичко – актьорско изпълнение и присъствие.“
Елена Ангелова, въпреки.com

„В „Тотална щета“ виждаме онова тяло, което Антонен Арто нарича „тяло без органи“: мечтателно, престъпно, епилептично, садо-мазохистично; тяло, което улавя мига на движението си в най-силната яркост и отчетливост, интензивно до пределност, екстатично.“
Мария Янакиева, "Литературен вестник"

„Работата на Ани Васева и нейните колеги (заедно създали неформалната театрална група „Метеор”) притежава невъобразим потенциал за развития и трансформации във всевъзможни посоки. И „Тотална Щета”, с различната си аура, провокира силен интерес у зрителите – какво предстои?“
Радослав Механджийски, artnewscafe.com

„Екзалтираността на афекта ръководи метеорите през цялото време. Под формата на пърформанса, аудиторията среща физическото напрежение от екстаза на двама души, напрежение, преливащо в публиката.“
Христо Калоянов, в-к. Култура

„В момента на големия взрив или тоталната щета, се ражда свободата. Виждаш я пораснала – на сцената. Малка и непроходила – в съзнанието ти. Представлението, режисирано от Ани Васева те освобождава от това да знаеш кое е изкуство и кое не, кое е нормално и кое не.“
Калина Палавеева, offnews.com

- - -

Песен “Тотална щета“

https://www.youtube.com/watch?v=zQmhYYRNTao

По „Песните на Малдорор” от Лотреамон, в превод на Стефан Гечев

сценична версия на текста и режисура: Ани Васева
теория: Боян Манчев
графичен дизайн: Георги Шаров
фотография: Боряна Пандова

с участието на: Леонид Йовчев

 

Премиера - октомври 2015, Френски Институт в България

 

"Песните на Малдорор", легендарна за авангардите от последния век творба, публикувана през 1869 г. под псевдонима граф дьо Лотреамон от енигматичния Изидор Дюкас (една година преди смъртта му на 24-годишна възраст) и преоткрита половин век по-късно от сюрреалистите, е измежду тайните и явни обсесии на Метеор от самото начало на съществуването на групата.
Макабрените халюцинации на Лотреамон не само са обитавани от всевъзможни наследени от романтическия репертоар призраци - мрачни герои, странни създания, хибридни чудовища, развихрили се стихии - но и въвеждат една нова идея за поетическия език, напрегнат между автентичност и изкуственост, между искреност и ирония. Така Лотреамон разтваря хоризонта на един свят на безкрайна възможност (на въображението), за да го затвори само няколко месеца по-късно с разяждащата автопародия на “Поезии”.

Тази нова форма на поетическия език, както и неговия драматически потенциал, са от особен интерес за работата на Метеор. Ето защо Малдорор е спектакъл, съсредоточен на първо място върху текста: спектакъл, основан на последователна и задълбочена работа върху граматиката на движението и вокалната партитура, за да въплъти тревожните фантазии на Лотреамон, трансформирайки ги в съвременна театрална творба. Така, продължавайки експериментите в разработвания от групата жанр на театралната оратория, Метеор си поставя за цел да изследва възможностите на един литературен или поетически театър, противопоставен както на сценичното четене, така и на сценичната адаптация. Чрез физическата техническа мобилизация на текста-материал литературният театър се опитва да изведе потенциала на езика на литературната фикция на същото ниво на трансформативна интензивност, което театърът на миналия век се опитва да постигне, обратно, чрез преодоляването на езика, фабулата и репрезентацията. Поетически театър отвъд машинарията на конфликта, катастрофата и катарзиса. Кошмарният свят на Малдорор като преобърнат свят на насладата. Чудовищата са осъществени желания.

* * *

„Работата на театралната група „Метеор“ представлява експеримент по установяване и пре-установяване границите на театъра.“
Богдана Паскалева, „Литературен вестник“

„За пореден път излизам от залата все едно без череп. Звучи странно, но точно така се чувствам винаги след спектаклите на Ани Васева. Сякаш някой е отворил главата ми със скалпел и е оставил мозъка ми да пулсира на чист въздух. Това е и смисълът – да излезеш извън човешкото.“
Алиса Клементайн, alisaclementine.com

„Експресивен като звучене, радикален и агресивен, моноспектакълът „Малдорор“ предизвиква не само любопитство, но и възхищение към актьорската свръхспособност за интерпретация.“
Елена Ангелова, въпреки.com

„… нелека задача се пада на Леонид Йовчев и режисьорката Ани Васева. Тук единствено богатият опит, природният талант и усърдната работа са фактор и позволяват да се обходи причудливия свят на автора…“
Стоян Габровски, lovetheater.bg

„Изключителен моноспектакъл на Леонид Йовчев между халюцинация и реалност.“
Патриция Николова, Sofia Live

* * *

Спектакълът е осъществен със съдействието на Френски институт в България и галерия "Етюд".

 

Запис на представлението

режисьор: Ани Васева
текст: Георги Тенев

художник: Георги Шаров
автор на музиката и звуковия дизайн: Константин Марков (SoundReaktor)
фотография: Боряна Пандова

с участието на: Юлиана Сайска, Леонид Йовчев, Галя Костадинова, Деница Даринова

Премиера - януари 2015, Сфумато, София

 

"Червената планета" е спектакъл, съчетал интензивното действие на космическия психо трилър със свободата на вдъхновената от мечтата за биотехнологиите фантазия. Погледът застива пред ужасния, но привлекателен антиутопичен образ на бъдещето, в което материята вече няма граница. Бъдеще, в което за човека стават достижими както най-далечните дълбини на космоса така и най-малките градивни частици. Тогава всичко е възможно.

Коя е Червената планета - тази, която предполагаме, или съвсем друга, чисто нова? Дали това не е мястото, в което времената и пространствата започват да се застъпват, където се проявяват необясними ефекти, сривове в поведението, където плътта на реалността започва да се огъва и протърква?
"Не може да се субсидира с доверие за реалност едно битие, което само не полага усилия да бъде реално."

Там, където завършва научната фантастика, започва "Червената планета" - далеч отвъд рамките на жанра, в плюшения мрак на потайния космос. Екипажът на еднопосочния научно-мисионерски полет „Утопия“ достига до ръба на Галактиката. Там се натъква на кораб-капсула, който дрейфува безпилотно. Изглежда, че двата космически съда са с произход от една и съща, хуманоидна цивилизация, но излизат от различни точки на времепространството. На борда на кораба-капсула няма оцелели. За сметка на това, роботът пази огромно количество информация. Тя е разказ за събитията на Земята и в Слънчевата система, случили се преди или след началото на мисията на „Утопия“. Проследен е финалът на соларната еволюция и превръщането на Слънцето в червен гигант, който абсорбира планетите около себе си. Срещата между двата кораба предизвиква срив във времепространствената тъкан, тъй като единият идва от бъдещето на другия. И оттук нататък всички събития се развиват в абсолютно непредвидима посока.

В същото време, се развива и успоредното, земното действие. Киноиндустрията се намира в глобална продуктова криза. Критично ограничен става ресурсът на снимачни площадки, заради ефектите на глобалното затопляне, спада на осветеността в земната атмосфера, демографските сътресения, войните. Филмовата индустрия търси евтини и подходящи локации за нови научно-фантастични продукции, както и евтина жива маса за масовки и статисти. Един режисьор подготвя нова площадка за реализация на 13-ия епизод на „Звездни войни“ и започва снимки.

Спектакълът е осъществен с финансовата подкрепа на Министерство на културата, със съдействието на ТР „Сфумато“.

* * *

„Никога досега моя пиеса не е била подлагана на такъв радикален прочит. Ани Васева и нейният неудържим актьорски състав. След като видях в какво се превръща пиесата „Червената планета“, вече наистина съм сигурен, че А. Васева е самурай. И че харакирито е извършено върху мен.“
Георги Тенев

 

Фрагменти

https://www.youtube.com/watch?v=rgfEbWQ8dPI

текст, режисура, и костюми: Ани Васева

графичен дизайн: Мира Тишева

с участието на: Леонид Йовчев и Александър Узунов

* * *

 

Трейлър

 

Запис на представлението

Текст: Боян Манчев, по „Метаморфози” на Овидий
режисьор: Ани Васева
графичен дизайн и фотография: Георги Шаров

с участието на: Леонид Йовчев, Петър Генков, Галя Костадинова

Премиера - ноември 2013, LIPA, София

Представление за безграничното желание на предела на света. Опит за нечовешки театър или за преобръщане на трагическото. Театър на извергите, които идват след нас.

Нечовешкият театър е театър на безграничното желание – желанието, което надскача човека. В безграничното желание няма надежда за изход. Желанието е Чудовище. Скандиращият желанието театър разцепва: той не преминава отвъд границата, а разтваря предела. Той задълбочава междата, междата, откъдето желанието черпи своята власт. Ето защо театърът не трябва да събира, а да разделя. Няма творчество и свобода без разрив. Желанието е пожар, който ще опустоши света. „В един театър внезапно се запалиха декорите. Шутът излезе пред завесата, за да съобщи това на публиката. Всички сметнаха съобщението за шега и заръкопляскаха. Той го повтори – заръкопляскаха още по-бурно. По същия начин, струва ми се, ще загине и светът: под всеобщи аплодисменти.” (Киркегор, „Или – или”)
Боян Манчев (из лекцията «Желание, чудовище: Манифест за нечовешки театър» Фолксбюне, Берлин, 2013

* * *

В този спектакъл работата на групата върви към все по-радикално отдалечаване на актьорите от използването на опори в каквото и да е познато движение към изграждане на образ или отделна фигура... Преливането от глас в глас, от един гестус към друг в екстатичния ритъм на изричането/коментирането на текста е впечатляващо.”
Виолета Дечева, в-к „Култура”

* * *

Спектакълът е осъществен с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

 

* * *

Спектакълът е осъществен с финансовата подкрепа на Министерство на културата, в сътрудничество със сдружение „Плюс” и the fridge.

Фрагмент 1

 

Фрагмент 2

текст: Ани Васева, Боян Манчев
режисьор: Ани Васева
драматург: Боян Манчев
критик: Моника Вакарелова
художник: Аглика Терзиева
автор на костюмите: Майтия Цибулка
графично оформление: Георги Шаров
фотография: Георги Димитров

с участието на: Леонид Йовчев, Петър Генков, Катерина Стоянова / Галя Костадинова

 

Премиера - февруари 2012, Сфумато, София

„Франкенщайн” е спектакъл замръзнал в пресечната точката на началото, когато още нищо не се е случило и края, когато всичко вече е било. Франкенщайн е поглед от високо, поглед назад. Франкенщайн е първото и последното ни голямо действие. Нашата техника за живот и за смърт, нашето изтриване на тлеенето помежду. Ние сме Франкенщайн и не отстъпваме нито крачка от думата и камъка си. Ние сме Франкенщайн.

 

---

 

„Авторите на текста и запалените им актьори тихо и настойчиво търсят сериозната театрална провокация - чрез преосмисляне на сценичния опит с тялото и режимите на не(презентация), чрез високата интензивност на присъствието на актьорите в текста, която се превръща в афект. В интензивното сноване между афекта и контриращата го театрална ирония в актьорското изпълнение се постига и ефектът на удивление в публиката. (…) Става дума не просто за усилие да се прави откровено некомерсиален театър, а за сериозен опит да се концептуализира в самия процес на правенето му откровено философстващ върху съвременното човешко театър.”
Виолета Дечева, в-к. „Култура”

“… движението е към преодоляване на човешкото, а не към търсене на основанията му. Преодоляване, възможно само чрез довеждането до крайност на онова, което е изтръгнало човека от животинското, но и го е свлекло от божественото – възможно е чрез виртуозността, чрез съвършенството на техниката.”
Моника Вакарелова, “Литературен вестник”

„През цялото време персонажите желаят да напуснат телата си – „мъртвото тяло е по-живо от живото тяло”. Това изстисква и натоварва по познатия от спектаклите на Ани Васева начин – затова и вече трудно можем да си представим различни изпълнители от самоотвержените Леонид Йoвчев, Петър Генков и Екатерина Стоянова, триото от „Пиеса за умиране”. 

Демиан Рокосовски, Stand.bg

„На актьорско геройство - без никакво преувеличение - присъстват зрителите на "Франкенщайн" в камерното пространство на "Сфумато".”
Сабина Василева, в-к. „Сега”

* * *

Спектакълът е осъществен с финансовата подкрепа на Министерство на културата, със съдействието на  ТР „Сфумато“ и фондация „Етюд”.

Трейлър

 

Запис на представлението

текст: Ани Васева, Боян Манчев (с включени фрагменти от Лотреамон)
режисьор: Ани Васева
драматург: Боян Манчев
художник: Аглика Терзиева
фотография и графичен дизайн: Иван Дончев
музика: Яна Манчева
тонрежисьор: Добромир Христосков

С участието на: Вяра Коларова (после – Екатерина Стоянова/Галя Костадинова), Леонид Йовчев и Петър Генков
и гласовете на Валентин Ганев и Екатерина Стоянова

Премиера - ноември 2010, the fridge, София

ПИЕСА ЗА УМИРАНЕ сблъсква макабрената романтическа метафизика, черната комедия и политическата сатира. Спектакъл, който се движи между невъзможността на смъртта да се състои и нейната апокалиптична прекомерност.

ПИЕСА ЗА УМИРАНЕ е и пиеса за актьорите: пиеса за маскарада на театралния ад; пиеса за предела на сцената. Там, където пиесата умира, за да остане само паноптикума на синтетичните чудовища.

„Ние, които искахме справедливост, днес знаем: нашето желание ни опустоши. Тялото ни излезе от ставите, органите ни излязоха от релсите, ние знаем във всяка клетка от тялото си: ние сме мъртви. ”

* * *

„Става дума за театър, търсещ възможностите да работи с образите, тялото и представите на човека за себе си и обществото извън познатия театрален режим на представянето, но и отграничавайки се от съпротивите към него в театъра от 70-те и 80-те. (…) Работата на Ани Васева и Боян Манчев е включване на българската среда в този процес и то по един оригинален начин, в активна дискусия със съществуващите имена на европейската сцена.“
Виолета Дечева, в-к. „Култура“

„...театрално събитие – такова, което продава няколко представления напред, за което се носят слухове от уста на уста, което разширява границите...” „ …спектакъл с феноменални актьорски постижения, който идва като приятна алтернатива на статуквото с оригиналните режисьорски решения и интересни драматургични ходове.”
Елена Пенева, Capital Light

„Обратно на Витгенщайновия отказ от говорене за нещата, за които трябва да се мълчи, „Пиеса за умиране” е събитие на българската сцена, за което трябва да се говори. Защото говоренето отвоюва пространства от забравата и безразличието. Особено когато адресатът е от такова естество, че мнозина от гласовитите рупори на добрия вкус и витии на претенциозния интелектуализъм пренебрежително го отричат с мълчание.”
Николай Колев, предаване „Библиотеката” на БНТ

“…актьорите Вяра Коларова, Леонид Йовчев и Петър Генков се справят брилянтно в тоталната си себеотдаденост...” „В представлението струи хумор, който се генерира в абсурдността на прекаляването. Напомня зловещо, цинично и измамно „няма нищо страшно” на убиеца преди да сведе жертвата си до състояние на умиране – преди да се разделим окончателно с идеята за излаза.”
Мира Мариянова, „Литературен вестник”

“Ако това е пиеса за тялото, тя разбива лесните и предвидими опити за анулиране на репрезентацията. На виталистичните митове се присмива, като им противопоставя не друго, а инфантилния ексцесивен опит – радикален, истински и преди всичко детски, спонтанен. Противопоставя им още и образа на ексцесивността като клише, като продукт, като крайна редукция на смисъла.”
Моника Вакарелова, „Литературен вестник”

* * *

Спектакълът е осъществен с финансовата подкрепа на Министерство на културата, със съдействието на the fridge.

 

Трейлър

 

Хор на актьорите

режисьор: Ани Васева
консултант: Боян Манчев
звук: Любомир Брашненков
костюми: Нели Митева
фотография и графичен дизайн: Иван Дончев

с: Ива Свещарова, Елена Димитрова, Петър Генков, Любомир Брашненков, Георги Шаров и група „Котки под коли”.

Премиера в рамките на фестивала „Антистатик”, април 2010, „Червената къща”, София

* * *

„С” е изследване на производството на жестовете и на технологиите на насилие в този процес. И то по един екстремен и много експресивен начин на работа с актьорите - с тялото, с пространството, с емоцията, с ритъма. Мъчителното и екзалтирано, например, „обелване” на дрехата, подобно на жизненоважното усилие на сваляне на пуловера от героя в един от разказите на Кортасар, е добър пример за привличане на вниманието към живеенето във и чрез жеста. Актьорската работа е постижение вън от познатите тук алтернативни опити, които, при цялото си желание за радикалност, са в логиката на естетизираното и инструментализирано актьорско тяло. Ива Свещарова, Елена Димитрова, Петър Генков поемат риска да търсят експресия без помощта на познат „метод” и са поставени в ситуация на интензивна саморефлексия. Двойният режим на работа в изследването - едновременно на екзалтирано преживяване и на отчуждаването му в технологията на ставане на жеста - се търси чрез настроението и фигурата на инфантилността.”
Виолета Дечева, в-к “Култура”

“Бесен ритъм, опънати до скъсване мускули, раздрани гърла, три флакона сметана и литри пот бяха равносметката от премиерата на „С”. И трима много добри изпълнители – Ива Свещарова, която се превръщаше от симпатична рижава котка в разярен тигър, Елена Димитрова, с вокални възможности, досущ като тези на Къртни Лав и Петър Генков, който заслужава допълнителни адмирации заради това, че в рамките на час издържа прилепналия бял чорапогащник.”
Здравко Григоров, www.pozorcompany.com

““С” сериозно експериментира със способността на актьорски конструираното тяло на сцената да надхвърли културната си презумпция, двойно защитена от театралната ситуация, и да премине в детайлно и самовглъбено изследване на физическата си издръжливост и пластическа изразност, като че ли изцяло излезли извън дисциплиниращото естетическо намерение. Изпълненията на Ива Свещарова, Елена Димитрова и Петър Генков впечатлиха с органичното си присъствие, оптимално оголено от преднамереност, като че ли оставено на самозахранващия се телесен импулс. Много интригуващ опит да се обезоръжи актьорската репрезентация, като й се отнемат всички опорни точки.”
Мирослава Мариянова, Нови драматургии

* * *

Спектакълът е осъществен с финансовата подкрепа на Столичен общински съвет.

 

Тийзър

 

Финал